Прочетен: 2831 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2007 09:07
Ето, седя си и си мисля, мисля си и си седя. Дори не знам с кое отдвете съм по-зает в момента. Мисля си за това което писах, за приятелите. Мисля си и за това че някой неща трябва да се оставят както са. Няма смисъл да се човъркат стари рани.
Слава богу, че отраснах сред побъркани хора. Иначе нямаше как да развия в себе си убеждението, че съм нормален. Не говоря за онези спорадично пияни, или другите перманентно побъркани съседи, с които няма как човек да не се сблъска. Същите които като дете ти се струват страшни или смешни, а с времето преставаш да ги забелязваш. С годините човек развива една избирателна пропуслкивост, която се свежда до дъгласадамското „нечий друг проблем”.
Ето пак се отплеснах, уж не говорех за тях. Говорех за приятелите, май. Да. Някой ще каже че странни хора се лепят за мен, друг ще каже че сам си ги избирам, трети ще отсъди родителски, че с какъвто се събереш такъв ставаш. Как попадах на най-странните типове. Да, сигурно съм ги избирал сам и то с конкурс. Не казвам че не съм особняк, дори ще се намерят хора да ви убеждават, че усилено ми хлопа дъската, а някои ще намекнат, че за цяло дюшеме става дума. Как обаче да се почувстваш луд, когато си заграден с особняци. И дали са луди или просто са пълни с неразрешими житейски проблеми. Смея да заявя, че пребивавайки в подобна среда, съм развил крайно нехайство по отношение на собствените си проблеми. Коства ми огромни усилия да си втълпя, че тези конкретни тегоби са мои.
Имах приятели които ме убеждаваха, че всеки човек има поне една дълбока тайна в себе си, която споделя с най-добрите си другари и така му олеква. Е тези бяха твърдо решени да разберат моята чрез кръстосани разпити. И когато нещата опряха до сълзи взех, че си измислих съкровена тайна, да ме оставят на мира. Дори не си спомням каква беше. Но преди това ми споделиха техните, та чак ме накараха да ги съжалявам. Сигурно затова днес проблемите ми се струват малко измислени.
За това ли е приятелството. Да си преливаме проблеми. За да се хвърлят в кахъри група хора за неща, които не могат да бъдат променени. За да се обсъжда миналото и да се рови с кални ръце в него, вместо да се крои пъкленият план за бъдещето, било то и за едното ходене за риба. Не са ли, за да ходиш с тях да пиеш бира. Да се състезаваш с тях и те с тебе, и така да ставате по-добри. Да има на кой да удариш една псувня и да ти стане по-леко. Да има кой да ти удари една псувня в отговор и да се развеселите от това. Да има кой да ти лази по нервите, както само той умее, защото те познава, а ти да му изпиеш колата, а той да си дава вид на ядосан. Да му дадеш пари назаем и да не те е еня кода и дали ще ти ги върне. Да ти връща парите точно когато най ти трябват. Дори да вземе назаем, за да ти даде, пак назаем. Да се разбирате с един поглед. Да не се разбирате дори след дълги обяснения. Да се сърдите един на друг. Да си прощавате. Да си проваляте взаимно плановете. Да градите взаимно нови.
Какво като американски учени били установили, че хората се чувстват по-щастливи когато приятелите им имат и могат по-малко от тях. Е, дано важи само за америка. Даже съм сигурен, че важи само за тях. Гадове.
Брей от къде тругнах и до къде го докарах това мислене. Не ми обръщайте внимание. Оплаквам се. Поздрави!
19.06.2006 17:32
4е щях да те утрепа
peace babo
Идва едно земетресение (сори, шъ ставам строителен инженер) и разлюлява земята и всичко сътворено от теб изчезва в бездната. Оставаш сам. И до момента, в който можеш да се протегнеш навън пак, какво ще правиш?Ако нямаш потенциал- резерви- лошо!
Имаш една романтична представа за приятелството и това е най-доброто нещо.А за особняците- най е лесно да си нормален и да си вървиш по пътечката, но докато се намира някой да кривва от пътя :) де да знаеш- може да са боровинки, малинки или ягоди там встрани или стар римски път.
Ама иначе какво е това доверие на базата на скрити малки тайни. Баш сме в изнудване...
28.06.2006 20:25
За втората - именно за това са приятелите, просто защото те са за всичко и всичко понякога. Романтичността не е порок, прагматичността също. Това е характер и зависи от темперамента. Много аналитично подходих.
28.06.2006 22:39
Съгласна съм, че не употребих точната дума, ама в момента ми бяга всичко. Не ща повече да се занимавам с тая диплома!
Айде,здраве и хлад!
/Жилмар към Пеле след току що спечелената световна купа през 1958/
10.07.2006 15:13
voto.