Постинг
30.08.2008 23:12 -
Споделяне на отчуждението.
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3643 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2008 09:06
Прочетен: 3643 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 01.09.2008 09:06
Понеже съм изключително очарователна и в същото време доста дразнеща личност. Понеже съм решил, че хората все повече се отчуждават и аз трябва да направя нещо по въпроса. И понеже "правенето" не ми е от силните страни (освен оня път, когато бутах на един колата, за да запали), реших просто да споделя още няколко неща, които ме дразнят... та дори да се окаже, че е защото остарявам... или защото и аз, на свой ред, ги дразня. Споделянето било един от начините за сближаване с хората. Или поне така казват по сбирките на анонимните алкохолици.
Дразни ме:
Модерната музика. Не става дума за чалгата. Тя е прекрасна по свой уникален начин. Някак неосъзнато-самоиронизираща се... и някак приятно нелепа. Като едно ужасно доволно и в същото време насрано дете. Харесвам и хората, които слушат чалга. Винаги можеш да ги напсуваш на "гаден чалгар" и те ще продължат да ти се усмихват, все едно осъзнават грешката си, но не могат нищо да направят по въпроса. По детски чисти и наивни хора, готови да се качат на масата по всяко време. Освен това съм от толерантен към чалгата край на България и не мога да си позволя да се дразня, защото наистина ще трябва да се дразня на всичко. Засега само клоня към това. Борба за деветки. Хайде пак.
Дразни ме:
Модерната музика. Ако за миг се замислите, ще установите, че само първото е вярно. Изчерпателната длъжност на модерната е да е навсякъде, а думата музика създава особен на вид оксиморон от съчетанието, който изказан в друго време, би престанал да съществува на секундата. Аз обаче знам само това време и не го харесвам изобщо. Не за стилове става дума. Става дума за определени песни, които придобиват популярност въпреки неграмотното си звучене. Толкова за това, че се ядосах.
Дразнят ме:
Хората, които не познавам, и които ме наричат "приятелю" по телефона. Тъпото снизходително потупване по рамото е заменено със словесното "сближаване" - приятелю. Опааа. Кога стана това бе човек? Аз не съм бил информиран. Не получих нито писмо, нито смс, нито дори смяна на статуса във Фейсбук, че лицето Х изведнъж ми е станало френд. Никой не ме попита дали искам. Никой. Но фактът си е факт. Човека ме нарича така. Явно аз нещо съм пропуснал.
Дразни ме:
Facebook. И всичките му алтернативи. Намерете си живот, хора! Това не е живот. Това е социална симулация на една улеснена, но скопена комуникация с хора, които дори не знаеш от къде познаваш. А самият фейсбук е толкова активен, и юзър френдли, че дава вид на проходилка за социални инвалиди. Аз лично предпочитам да имам няколко приятели, и известен брой познати. И то, защото много забравям. Малко хора познаваш - малко памет трябва. И ако наистина съм забравил някого, може би, така е трябвало да стане. Фейсбук е глобална махала. Сийка оня ден се е натискала на беседката с Цецко. Всички знаят това. И снимки има. Тагнати с допълнителна информация.
Дразни ме:
Рожденият ми ден. Точно по два повода получавам толкова внимание през годината. Когато съм болен и когато имам рожден ден. За едното поне има причина. Аз не обичам вниманието без причина. Като да установиш, че много хора в автобуса те зяпат. Какво? Имам паста за зъби на челото ли? Какво? А те просто си зяпат унило.
Дразнят ме:
Дискотеките. Много хора на малко място. Мацки, които уж са излезли да си изкарат добре, но всъщност си търсят някой да ги почеше. И младежи, които ... абе същото. И всичко това се случва точно там по няколко причини: Можеш да се покажеш за кратко време и без много да се разкарваш пред много хора. Можеш да пийнеш нещо и да ти се развърже езикът. Налага ти се да се навираш преко на интимната граница, ако искаш да разговаряш с някого. И ако това не е сближаване, значи просто не се харесвате. Някой бил отишъл да танцува. Да бе! Все едно умее. "Аз ходя с гаджето си на дискотека." Брей, и цяла вечер само гаджето си гледаш? Дръжки. Сканираш наоколо като трапер. Разправяй ги на баба ми. По нейно време са се крили из царевицата.
Дразнят ме:
..Глупостите, които дрънкам понякога, но нищо не мога да направя по въпроса...
Дразни ме:
Модерната музика. Не става дума за чалгата. Тя е прекрасна по свой уникален начин. Някак неосъзнато-самоиронизираща се... и някак приятно нелепа. Като едно ужасно доволно и в същото време насрано дете. Харесвам и хората, които слушат чалга. Винаги можеш да ги напсуваш на "гаден чалгар" и те ще продължат да ти се усмихват, все едно осъзнават грешката си, но не могат нищо да направят по въпроса. По детски чисти и наивни хора, готови да се качат на масата по всяко време. Освен това съм от толерантен към чалгата край на България и не мога да си позволя да се дразня, защото наистина ще трябва да се дразня на всичко. Засега само клоня към това. Борба за деветки. Хайде пак.
Дразни ме:
Модерната музика. Ако за миг се замислите, ще установите, че само първото е вярно. Изчерпателната длъжност на модерната е да е навсякъде, а думата музика създава особен на вид оксиморон от съчетанието, който изказан в друго време, би престанал да съществува на секундата. Аз обаче знам само това време и не го харесвам изобщо. Не за стилове става дума. Става дума за определени песни, които придобиват популярност въпреки неграмотното си звучене. Толкова за това, че се ядосах.
Дразнят ме:
Хората, които не познавам, и които ме наричат "приятелю" по телефона. Тъпото снизходително потупване по рамото е заменено със словесното "сближаване" - приятелю. Опааа. Кога стана това бе човек? Аз не съм бил информиран. Не получих нито писмо, нито смс, нито дори смяна на статуса във Фейсбук, че лицето Х изведнъж ми е станало френд. Никой не ме попита дали искам. Никой. Но фактът си е факт. Човека ме нарича така. Явно аз нещо съм пропуснал.
Дразни ме:
Facebook. И всичките му алтернативи. Намерете си живот, хора! Това не е живот. Това е социална симулация на една улеснена, но скопена комуникация с хора, които дори не знаеш от къде познаваш. А самият фейсбук е толкова активен, и юзър френдли, че дава вид на проходилка за социални инвалиди. Аз лично предпочитам да имам няколко приятели, и известен брой познати. И то, защото много забравям. Малко хора познаваш - малко памет трябва. И ако наистина съм забравил някого, може би, така е трябвало да стане. Фейсбук е глобална махала. Сийка оня ден се е натискала на беседката с Цецко. Всички знаят това. И снимки има. Тагнати с допълнителна информация.
Дразни ме:
Рожденият ми ден. Точно по два повода получавам толкова внимание през годината. Когато съм болен и когато имам рожден ден. За едното поне има причина. Аз не обичам вниманието без причина. Като да установиш, че много хора в автобуса те зяпат. Какво? Имам паста за зъби на челото ли? Какво? А те просто си зяпат унило.
Дразнят ме:
Дискотеките. Много хора на малко място. Мацки, които уж са излезли да си изкарат добре, но всъщност си търсят някой да ги почеше. И младежи, които ... абе същото. И всичко това се случва точно там по няколко причини: Можеш да се покажеш за кратко време и без много да се разкарваш пред много хора. Можеш да пийнеш нещо и да ти се развърже езикът. Налага ти се да се навираш преко на интимната граница, ако искаш да разговаряш с някого. И ако това не е сближаване, значи просто не се харесвате. Някой бил отишъл да танцува. Да бе! Все едно умее. "Аз ходя с гаджето си на дискотека." Брей, и цяла вечер само гаджето си гледаш? Дръжки. Сканираш наоколо като трапер. Разправяй ги на баба ми. По нейно време са се крили из царевицата.
Дразнят ме:
..Глупостите, които дрънкам понякога, но нищо не мога да направя по въпроса...
О, да! О, да! :)))
Само го мани тва "т" от словесТното.
цитирайСамо го мани тва "т" от словесТното.
Аз съм от социалните инвалиди у Фацебоок-а, ама това е, 'щото не съм общителна! :)))
Иначе:
Дразни, като мрънкаш! ;Р
цитирайИначе:
Дразни, като мрънкаш! ;Р
списъкът ти е доста скромен, но пък описанието на дразнителите си е снимка в думи
очаквам дразнители серия No...
цитирайочаквам дразнители серия No...
ми...и нас ни дразниш, ама...не мрънкаме :):):):)
и мен ме дразни да ми казват "приятелю" - няма нищо по-двулично от това.
А рожденния ден е КУЛТ! /вниманието също! :) /
:):):):)
цитирайи мен ме дразни да ми казват "приятелю" - няма нищо по-двулично от това.
А рожденния ден е КУЛТ! /вниманието също! :) /
:):):):)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4192