Постинг
02.06.2008 14:24 -
Съботата на разделите...
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8211 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2008 21:22
Прочетен: 8211 Коментари: 17 Гласове:
0
Последна промяна: 02.06.2008 21:22
Събота.
Събудих се вече ядосан на нещо и след секунда разбрах на какво. Звънецът на вратата звънеше учестено. След още секунда се сетих, че хазяина ще идва за наема, а след още една се сетих, че парите са у съквартиранта и той ще го поеме. Пауза. Затварям очи и мисля, че всичко е свършило. След минута звънецът започва да звъни на големи откоси и малки интервали и вече слизам, за да убия някого. Съквартиранта си слага тениска.
- Кво става бе?
- Еба ли го? Некой долу звъни! - казва той и излиза припряно.
Качвам се горе и чувам как телефонът ми вибрира. Хазяина. Вдигам и обяснявам, че съквартирантът е слязъл, да го посрещне. Той ми разправя, че вече е горе. Отварям му гол до кръста и се правя на много сънен. Бил си забравил ключовете. Взе да ми обяснява някакви глупости, а аз се заех да кимам докато човека с парите се сети да се върне. Мина време. Няма го. Засилих се да му звъна но видях, че телефонът му е на масата. Върна се и плати. Оня си довърши обясненията и го пратих по живо, по здраво.
Отидох да легна. Легнах. Обърнах се насам. Обърнах се натам. Станах. Слязох долу.
- Е вече съм буден! - казах.
- Да, и аз! - отговори съквартирантът.
- Ами да ходим, а?
- Ами аре!
Пътят до Илиенци е дълъг. Трямваят е гъвкав. Станах, да седне един старец в трамвая, а той ми вика:
- Седнете си, аз съм за една спирка.
- Ти седни сега, аз после ще си седна пак! - казах аз леко замаян.
Седна. Оказа се, че лашкането прав не ми се отразява добре. Това петъците са много интересни дни. Но сега е събота и реалността е друга. Седнах пак. По-добре. По едно време се качи дебела госпожа и взе да разбутва навалицата. При всяко поклащане на трамвая запращаше по някоя жертва върху мене. Преживях го.
Илиенци е прекрасно място с ужасни хора. Или беше обратното? Ние двамата бяхме просто поредните ужасни хора, които допълваха картината. Причината да отидем? Имаше някаква смътна причина, но от нея не остана и следа, след като влязохме. Първото нещо, което потърсихме, беше сергия с ножове. Не намерихме хубави и придължихме. Ядохме в една Тропс Къща. Купих си крачна помпа на едно място, защото реших, че ще издържи поне 3 помпания. Купих си кецове
и реших, че приключвам с покупките по ред причини. Не носех пари, знаех, че ще си купя нещо непотребно, а и причината, да отидем беше съквартирантът, а аз вече го водех с два артикула. Открихме, че Илиенци си има Мол. Евала на всички Молове. Продават гащи и камуфлаж.
Тръгнахме наобратно. Съквартирантът видя едни тениски и си купи две. После се навря в един магазин с китайци и взе да пипа ножовете. Купи си щик за АК-47 и си тръгна доволен.
Китаецът се ядоса, защото бяхме разместили всичко и взе да ги разбутва ядосано. Напуснахме магазина. Напуснахме и Илиенци. Прибрахме всичко в раницата и се качихме в трамвая.
Той седна, аз висях. Качи се дебела лелка-контрольорка и взе да се почесва.
Смениха ватмана и трамвая продължи дългия си път. От края му взе да се промъква друга дебела лелка-контрольорка. Бавно провери всички. Стигна на няколко метра от нас и с плонж взе разстоянието. Подадохме билети. Тя ги скъса и като се обърна към другата заяви ядно:
- Е те тва никога не е било!
Слязоха. Тъкмо се бях загледал в алжирския парк и видях на спирката до него двама влюбени да се настъпват. Тя стоеше права, а той я беше прегърнал през кръста седнал. Ей, голяма любов. Той - нея - настъп. Тя - него - настъп. Той - нея - настъп. Тя - него - хак със злоба! Той - нея - хак съз злоба! Тя - него - друс със всичка сила! Той - нея - шут у гъзо! Тя излетя напред и като се върна в равновесие застана на спирката, да чака трамвая. Той се подържа за главата известно време, след което показно мина край нея и пресече улицата, без да се оглежда. Ей, голяма любов!
- Ставай, да седна! - креснах на съквартиранта!
- ОК - каза той послушно, защото преди минута ми беше предложил, а аз отказах.
Слязохме на Попа и отидохме до любимото ни даскало, да пием бира. Откакто му забраниха да пие бира, заради някакви антибиотици, той се подържа с по-малки, но редовни количества, във форма. Извади някакви лайна, които беше купил вчера за 10 лв и много ги беше харесал. Аз пури, пурети и др. не мога да пуша, но понякога се налага. След две бири се охладихме достатъчно и се запътихме към семинарията.
На спирката двама влюбени се обясняваха в раздяла. Ей, голяма любов! Той се беше надвесил над нея и и обясняваше, че тя никога не се е извинявала. Тя беше свила ръце и слушаше. Явно му каза някакви конкретни извинения, защото той призна, че точно два пъти се е извинила за нещо. После и обясняваше, че винаги му се е налагало, да я моли да ходят у тях. А тя даваше вид, че винаги тя го е молила. Така и не разбрах къде им беше проблема. Ей, голяма любов!
Рейса дойде тъкмо навреме, за да ни избави от мъките. Вътре двамата влюбени седяха един до друг и гледаха в различни посоки. Красота.
Абе глупости. В любовта и раздялата хората са изключително откъснати от света. Знам, че всички сте го правили. И аз съм го правил. Ужасно е. Отстрани лесно се вижда тенденцията на връзката. Онези малоумници, американците, затова са изобретили брачните консултанти, за да отнемат пиковете в отношенията на хората, като така последните, да продължават необоснованото си съжителство, за сметка на посещения, при психиатър два пъти седмично. Така и обществото се заблуждава, че има решение за всичко. Голяма простотия! Ако двама човека не се напсуват, не са се разделили. Нещо такова.
Сложих картинки, защото аз и без това само тях гледам.
Събудих се вече ядосан на нещо и след секунда разбрах на какво. Звънецът на вратата звънеше учестено. След още секунда се сетих, че хазяина ще идва за наема, а след още една се сетих, че парите са у съквартиранта и той ще го поеме. Пауза. Затварям очи и мисля, че всичко е свършило. След минута звънецът започва да звъни на големи откоси и малки интервали и вече слизам, за да убия някого. Съквартиранта си слага тениска.
- Кво става бе?
- Еба ли го? Некой долу звъни! - казва той и излиза припряно.
Качвам се горе и чувам как телефонът ми вибрира. Хазяина. Вдигам и обяснявам, че съквартирантът е слязъл, да го посрещне. Той ми разправя, че вече е горе. Отварям му гол до кръста и се правя на много сънен. Бил си забравил ключовете. Взе да ми обяснява някакви глупости, а аз се заех да кимам докато човека с парите се сети да се върне. Мина време. Няма го. Засилих се да му звъна но видях, че телефонът му е на масата. Върна се и плати. Оня си довърши обясненията и го пратих по живо, по здраво.
Отидох да легна. Легнах. Обърнах се насам. Обърнах се натам. Станах. Слязох долу.
- Е вече съм буден! - казах.
- Да, и аз! - отговори съквартирантът.
- Ами да ходим, а?
- Ами аре!
Пътят до Илиенци е дълъг. Трямваят е гъвкав. Станах, да седне един старец в трамвая, а той ми вика:
- Седнете си, аз съм за една спирка.
- Ти седни сега, аз после ще си седна пак! - казах аз леко замаян.
Седна. Оказа се, че лашкането прав не ми се отразява добре. Това петъците са много интересни дни. Но сега е събота и реалността е друга. Седнах пак. По-добре. По едно време се качи дебела госпожа и взе да разбутва навалицата. При всяко поклащане на трамвая запращаше по някоя жертва върху мене. Преживях го.
Илиенци е прекрасно място с ужасни хора. Или беше обратното? Ние двамата бяхме просто поредните ужасни хора, които допълваха картината. Причината да отидем? Имаше някаква смътна причина, но от нея не остана и следа, след като влязохме. Първото нещо, което потърсихме, беше сергия с ножове. Не намерихме хубави и придължихме. Ядохме в една Тропс Къща. Купих си крачна помпа на едно място, защото реших, че ще издържи поне 3 помпания. Купих си кецове
и реших, че приключвам с покупките по ред причини. Не носех пари, знаех, че ще си купя нещо непотребно, а и причината, да отидем беше съквартирантът, а аз вече го водех с два артикула. Открихме, че Илиенци си има Мол. Евала на всички Молове. Продават гащи и камуфлаж.
Тръгнахме наобратно. Съквартирантът видя едни тениски и си купи две. После се навря в един магазин с китайци и взе да пипа ножовете. Купи си щик за АК-47 и си тръгна доволен.
Китаецът се ядоса, защото бяхме разместили всичко и взе да ги разбутва ядосано. Напуснахме магазина. Напуснахме и Илиенци. Прибрахме всичко в раницата и се качихме в трамвая.
Той седна, аз висях. Качи се дебела лелка-контрольорка и взе да се почесва.
Смениха ватмана и трамвая продължи дългия си път. От края му взе да се промъква друга дебела лелка-контрольорка. Бавно провери всички. Стигна на няколко метра от нас и с плонж взе разстоянието. Подадохме билети. Тя ги скъса и като се обърна към другата заяви ядно:
- Е те тва никога не е било!
Слязоха. Тъкмо се бях загледал в алжирския парк и видях на спирката до него двама влюбени да се настъпват. Тя стоеше права, а той я беше прегърнал през кръста седнал. Ей, голяма любов. Той - нея - настъп. Тя - него - настъп. Той - нея - настъп. Тя - него - хак със злоба! Той - нея - хак съз злоба! Тя - него - друс със всичка сила! Той - нея - шут у гъзо! Тя излетя напред и като се върна в равновесие застана на спирката, да чака трамвая. Той се подържа за главата известно време, след което показно мина край нея и пресече улицата, без да се оглежда. Ей, голяма любов!
- Ставай, да седна! - креснах на съквартиранта!
- ОК - каза той послушно, защото преди минута ми беше предложил, а аз отказах.
Слязохме на Попа и отидохме до любимото ни даскало, да пием бира. Откакто му забраниха да пие бира, заради някакви антибиотици, той се подържа с по-малки, но редовни количества, във форма. Извади някакви лайна, които беше купил вчера за 10 лв и много ги беше харесал. Аз пури, пурети и др. не мога да пуша, но понякога се налага. След две бири се охладихме достатъчно и се запътихме към семинарията.
На спирката двама влюбени се обясняваха в раздяла. Ей, голяма любов! Той се беше надвесил над нея и и обясняваше, че тя никога не се е извинявала. Тя беше свила ръце и слушаше. Явно му каза някакви конкретни извинения, защото той призна, че точно два пъти се е извинила за нещо. После и обясняваше, че винаги му се е налагало, да я моли да ходят у тях. А тя даваше вид, че винаги тя го е молила. Така и не разбрах къде им беше проблема. Ей, голяма любов!
Рейса дойде тъкмо навреме, за да ни избави от мъките. Вътре двамата влюбени седяха един до друг и гледаха в различни посоки. Красота.
Абе глупости. В любовта и раздялата хората са изключително откъснати от света. Знам, че всички сте го правили. И аз съм го правил. Ужасно е. Отстрани лесно се вижда тенденцията на връзката. Онези малоумници, американците, затова са изобретили брачните консултанти, за да отнемат пиковете в отношенията на хората, като така последните, да продължават необоснованото си съжителство, за сметка на посещения, при психиатър два пъти седмично. Така и обществото се заблуждава, че има решение за всичко. Голяма простотия! Ако двама човека не се напсуват, не са се разделили. Нещо такова.
Сложих картинки, защото аз и без това само тях гледам.
гениално прозрение е това накрая... аз пък мисля че 90% от хората по целия свят продължават необоснованото си съжителство така, както продължават и да пушат. хохо.
аз съм в абстиненция.
цитирайаз съм в абстиненция.
Супер са!
цитирайЕ ако де, нека си живеят!
цитирайПу за мене второто.
цитирайразвалих му на тоя самоотговора :)
цитирайи аз съм за вторите, ма много трудни беее...
цитирайше ни ги наниже...
хуху
цитирайхуху
социализирал си се с крем дьо ла крем на мегаполиса. Пепел ми на езика, една българска дума не казах в предното изречение. Ще си запазя поста ти да знам как се нижат връзки.
цитирайКоментарът ти е тъп дьо ла тъп. Как може на стари години още не знаеш как се нижат връзки??......
цитирайАко ше разритваш всички в моя блог ще ставаме на кълбета!
цитирайТези сочни, интелигентни, френскоговорящи застаряващи мацки ще ги нанизваш... Те не ти ли стигат?
Кво се правиш? Ти уважаваш моето мнение! Щом го пускаш... Не е ли така?
цитирайКво се правиш? Ти уважаваш моето мнение! Щом го пускаш... Не е ли така?
...и защо да са застаряващи?
цитирай...и защо да не са? Да не са замладяващи случайно?
...нищо не се знае. Може да цъфтят...
цитирайнищо не се знае. Значи може и да прецъфтяват...
цитирайнекое прасе да полети в 1 момент.
Не, че е по темата, ама и аз да кажа нещо.
Нали?
Да.
:)
цитирайНе, че е по темата, ама и аз да кажа нещо.
Нали?
Да.
:)
много прасета съм виждал да летят...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4192