Отварям си едното око. Сестра ми се е размърдала и ме e събудила. Чувам я нещо да говори сънено. Обръщам се към прозореца и се тръшвам по корем. Усещам някава ръка върху рамото си. Стряскам се. Толкова бързо не би могла да стане и да стигне до моето легло. Обръщам се. Мама. Гледа ме и се хили:
- Един от вас, пожелание, да се събужда, сега.
- Ъъъъъъъ - отговарям аз.
Мама изчезва от стаята. Обръщам се пак по корем и се сещам, че ще ми се съберат повече от 16 часа лежане. Ставам. Рошав. Виждам на масата кисело мляко. С една ръка го взимам и го понасям с мен, а с другата се почесвам по задника. Прозявам се мощно, точно пред огледалото в коридора, и си гледам грозната, небръсната мутра:
- Кво бе, брато?
После си намигам.
Гаврътвам киселото мляко и ръфам един козунак. Мама идва и ми се заканва с някакво яйце. Вадя едно дребно, злобно и синьо яйце, и правя нейното готово за белене. Победа! Мама ме гледа.
- Искаш ли да те водя... - прави пауза.
- ъ? - казвам аз.
- ... на гробищата? - довършва.
- Миииии...
- Хубаво де. Мисли си.
Взимам един вестник и отивам в тоалетната. Задръстване на Хемус. Натура. Чери Блеър и 4.50 лв доматите. Обръщам на вицовете. Нищо интерсено. Излизам от тоалетната и отивам в банята. След половин час излизам и питам мама кога ще тръгваме. На нея и е ясно, че съм се навил и вече е събрала яйца и козунак.
Излизаме към спирката на автобуса. Мама ме оставя и отива, да купи цветя.
- Ще изпуснем автобуса! - виквам след нея.
- Аз ще се оглеждам. -отговаря тя вървейки.
Паля цигара и гледам върталежките в близост. Няма жива душа. Мама се връща с букет изкуствени цветя.
- Продавачката каза, да сложим клонки около букета, за да не го издуха вятъра от вазата.
- Ще чакаме ли специалната двойка или не? - питам аз.
- Може да повървим пеша. Дано няма кал.
- Ок.
Идва нормална двойка и се качваме. Мама пита, дали случайно не продължава до гробищата. Отговарят и отрицателно. После и обясняват за разписанито на двойките с надпис "Нови Гробища",и я информират за последния.
Слизаме. Пита ме, дали да чакаме следващия. Аз клатя глава. Тръгваме през магистралата и излизаме на полето. Прескачаме един поток и тръгваме по пътечката. Мисля си за Windows XP. След малко, иззад хълмчето се появяват първите плочи.
Вътре почти няма хора. Само цигани. На всеки празник се навират из гробовете и взимат храната оставена от хората. Не съм ходил от години там. Сетих се как едно време, за да разсея ума си, водех собствена класация за най-хубава плоча. Почти нищо не се е променило.
Мама ми показва гроб с черни лалета. Дядо и баба се намират някъде в третата част на третата колона. Оглеждам се и се опитвам да си спомня къде точно. Мама ми обяснява, че баба Мара, обича червените яйца, дядо няма предпочитания, а за баба Тена носи небоядисано яйце, защото е била алергична към боядисаните.
Стигайки до гроба забелязвам, че има дупка. Оказва се, че земята до плочата е хлътнала надолу с около 40-50 см.
- Великден е. Нали са заедно сега, и са излезли на разходка. - казвам аз.
- Да. На разходка. - казва мама и се усмихва леко.
Взима една клечка и започва да разкопава около цветята. Праща ме да измия вазите. На чешмата е пълно с цигани. Други са по гробовете и почиват. Трети се правят, че метат чужди гробове. Не им обръщам внимание. Все ми е тая дали ще взимат храната. Само да не трошат.
Връщам се с измитите вази. Мама заравнява земята с клечката. Хареса си един храст и взе да чупи клони.
- Ето тези. И без това са тръгнали насам.
- Ок - и аз започвам да чупя.
- Знаеш ли... миналата година, в един от дните, се събудих и нещо ме ръчкаше да дойда тук. Дойдох. На следващия ден се сетих, че мама е имала рожден ден. Дотогава винаги съм се сещала и съм отивала, а този ден не се сетих. Просто отидох.
- Странно.
Оправихме изкуствените цветя във вазите и мама извади свещи.
- Две за тебе - две за мене.
Запалихме ги. Изгаснаха. Пак ги запалихме. Пак изгаснаха. Вятър. Мама извади козунак и яйца и сложи  до двете вази. Даде и на мен. Даде и на цигането в съседство. И тя яде. И аз ядох. И малкото чаве яде. То пък беше прекалено бяло. До го ожалиш. Пак запалих свещите. Бях ги събрал на едно място и изглеждаха като една свещ с четири пламъка.
- Като изгаснат - тръгваме. - каза мама.
- Ок.
Изгаснаха. Тръгнахме. Минахме през гроба на баба Тена и постояхме малко. Оставихме и козунак, и небоядисано яйце, и тръгнахме. Зад нейния гроб мама спря.
- Егати! Това ми е първи братовчед. Кога ли е умрял...
- Хайде да тръгваме. - казах аз.
- Да.
На връщане вятърът се беше усилил. Полето приличаше на зелено море с възвишения, като добре подстригана плюшена играчка, захвърлена извън града от някое сополиво цигане.
Цопнах в някаква локва. Така е, като блея по метафорите...
Смисъл нема.
Не го търси.