Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.11.2007 11:11 - Сам
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5170 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 27.11.2007 12:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Няма нищо по-интересно от това да се правиш на турист
в града в който живееш.
Доста пресилено твърдение.
Интересно е дотолкова, доколкото нямаш нищо по-интересно
за правене в събота наобяд.
Или няма с кого да го правиш.
Така и аз се събудих тази сутрин на едно познато за мен
място.
Познато, но празно.
Няколко пъти помислих, че има заметресение.
Но не станах.
Оказа се, че котката се почесва и клати леглото.
Така е, като е огромна.
Преди това успя да бутне една ваза със сухи цветя.
Какво да я правя като обича да ги яде.
Добре, че я бутна иначе Мартичка нямаше да се събуди и
нямаше да отиде, да сади дръвчета.
Мартичка не е много добра в ставането.
От навалицата предишната вечер бяха останали само двама
веселяци, които се кефеха на някаква музика.
Освен това дояждаха остатъците от вечерта.
Нито един от тях не беше домакин.
Това пък означаваше, че съм свободен да си тръгвам.
Та тръгнах си.
Преди това единия ми заръча да си сложа нови струни на
китарата.
И това, за да може да свири като се появява от дъжд на
вятър.
София през уикенда е дразнещо мудна.
Ако чакаш автобус - той непременно закъснява.
Ако се возиш в такъв - той непременно се влачи.
Затова избрах вървенето пеша.
Раковска, демек улицата на Г. С. Раковски беше сива.
Сещате се "...личният състав е налице ... с изключение
на геройски загиналите в освобождението на България от...".
Уникално съчетание между захабени старинни кооперации и
модерни магазини за мебели.
Тук таме по някоя врата...
image

Или църква...
image

За последната съм чувал, че е уникална постройка без нито
една носеща колона.
И пак врати...
image

И пак...
image

И пак...
image

Във всеки град има по едно място, което те кара да се загледаш...
Попаднах на някакви гърци, които незнайно защо, бяха дошли да
разгледат София.
Бяха доста весели.
Пак незнайно защо.
Направих се на турист и взех да щракам гълъбите...
image

Нали съм тарикат.
Първо ги стрясках, а после ги снимах.

После гърците се снимаха с разни забележителности.
Снимах ги и аз.
Забележителностите не гърците.
image

И Невски...
image

В градинката при Ректората украсяваха дърветата...
image
Празници идват.

Има някаква каменна скулптора с два ножа...
image

И една интересна картина, закачена на дърво...
image

Рисувана е от Bozko.
Аз познавам един Bozko, но не вярвам да е негово дело.

И подлеза на Ректората...
image

Тук спрях да снимам.
Стигнах пеша до семинарията с намерението да продължа така до
вкъщи.
Какво ли не прави безделието.
Автобуса ме застигна на спирката и се качих.
Какво ли не прави мързела.
Вкъщи погледахме малко Хаус със съквартиранта и аз заспах.
Заспах, защото преядох.
Много мразя да пропускам взжни неща заради следобеден сън.
Но и този път се случи така.
Като се събудих съквартирантът беше разглобил компютъра и го
чистеше с прахосмукачката.
Помогнах му с даване на акъл.
По някое време се прибра жена му и направихме салата.
С много оцет.
Той отиде да купи ракия.
Когато се върна жената вече се мусеше за нещо.
Опитахме да я развеселим, но тя гепи телефона и взе да убива
зайци.
Така и не успяхме да я откъснем.
Скараха се.
Нарече го самогъзец.
Казах им, че се чувствам като дете чиито родители се карат.
Не се съвзеха.
Неделята прекарах в самота.
Проспах я.
Вечерта им проверих статуса.
Или е статукво.
Не знам.
Той играеше Diablo.
Тя убиваше зайци.
Никаква промяна.
Опитах се да ги замъкна на бира.
Не се получи.
Какво кара хора, които не се търпят, да продължават да живеят
заедно.
Без коментар.
Отидох до Студентски Град и се забих в кафенето на 42 блок.
Имаше познати.
Имаше и телевизор.
Избрах телевизора.
Ядох, изпих две бири и се запътих наобратно.
Когато се прибрах вратата на стаята на съквартиранта беше
затворена.
Отвътре се чуваше някакъв филм.
Почудих се на какви начала гледат филма.
Без коментар.
Качих се горе и се заех да чета.
Бал при Сатаната.
Една свита веселяци.
И една огромна черна котка.
Понякога нещата са вече написани.
Понякога не са.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sis - понякога
26.11.2007 12:56
всичко е различно

:):):):)
цитирай
2. tin4e - Понякога дигаш телефона ...
26.11.2007 16:01
и звъниш за по ... бира, чай , кафе, шкембе чорба ... e..t.c.
цитирай
3. forevercarrieon - като се е почнало с понякога...
26.11.2007 16:29
понякога като изтрещиш, трябва по някакъв начин да го изразиш.
щото понякога се получава яко.
и понякога кефи.
понякога вече е написано, но ти не знаеш, значи за теб не е писано никога:Р

хахаха...

:)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500600
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192