Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
11.10.2007 12:07 - Най-малко Общо Кратно
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2610 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 22.01.2008 09:10


Имаше такива дни преди време. Бях малък. Страната беше в криза. Моето поколение запази тези дни, като детски спомен, с една необоснована романтика в погледа. Тези дни сега ми се струват слети във времето и размити, като позиции в същото. Оказа се, че от тях е останала само романтиката.

Има един филм, който показва детството по начина, по който то наистина протича. Неосъзнато. Магически. Там разказвачът говореше за най-големия дар, който е получил от баща си. Неговият дар беше собственото му детство. Или беше животът му. Истината е, че баща му направи магия. Отгледа детето си в концетрационен лагер. Но не за тях ще стане дума. Нито за магията. Нито за истинският танк, който детето получи, на края на филма. Знам ли, може пък точно за това да стане дума. Това беше един красив филм, за един красив живот. BUONGIORNO PRINCIPESSA!

Кризата. Кризата докара нормалните до лудост, а лудите до еуфория. Тези, които имаха неизчерпаем оптимизъм, бяха доволни от всичко и бяха щастливи с малкото. Другите мрънкаха. Истината е, че тълпата, като отделно проявление, е разнородна, но когато събереш стойностите и ги разделиш на общия брой, се получава общата тенденция. Искрата се дава от лидерите. Така лидерът се оказва само поводът. Тълпата се оказва причината.

В училище имахме за хоби, да оправяме правописните грешки, в учебника по биология. Така стигнахме до една спорна дума, в едно твърдение. Твърдението беше: "Ензимът канализира процесите в клетката." Думата беше: "канализира". Ние, като ученици, с гордост заявихме пред учителката това си откритие. Тя ни обясни, че е мислила много по въпроса. От пръв поглед на човек му се струва, че правилната дума е "катализира", но когато погледне общата картина, подходяща, все повече, му се струва първата. Първата означава "насочва", втората "помага". Така прави лидерът. Но той е нищо без тълпата. Без тълпата той е лудият, който се сражава с мелниците.

Арогантното дете, рожба на моето поколение, живееше в свят създаден от магьосници и луди. Майка ми беше създала особен ореол около всичко което докосваше. Аз бях просто едно дребно ококорено човече, което често избухваше в истерия. По времето, когато трябваше да се работи малко повече, отколкото ми се искаше, само тя успяваше да канализира енергията ми в нещо градивно. По-късно осъзнах жертвата, която е направила за мен. Тя поглъщаше гнева на моята буйна младост в себе си. Сдъвкваше всички истерични прояви на търсенията ми и ги повръщаше обратно в зейналата ми от злоба паст, в лесен за смилане вид.

След време си помислих, че е могла да ме намрази но не го е направила. След още време осъзнах, че наистина не ме е мразила. Създавала е малки островчета, на омразата, към собствената си любов към мен. Мразела е мен като част от самата нея. Мразела е себе си заради мен. Никога мен самият. Това е магия. Майчината любов е скопено проявление на това, което влюбените наричат обич. Не. Майчината любов е идентична с обичта на влюбения, но изключва възможността за омраза. Всъщност тя е нещо по-добро. Тя е магия.

Магията е самият живот. Истинската принцеса за мен винаги ще си остане тя. Майка ми...


Тагове:   малко,   общо,   най,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ianiv - ти си пич.
11.10.2007 12:13
а животът ти явно е бил прекрасен.
радвам се за тебе.
цитирай
2. ady - Да ти е жива издрава
11.10.2007 12:42
:))
цитирай
3. ianiv - чета го пак и пак...
11.10.2007 14:33
мисля си колко е тъжно...
мисля си, че си един глупак, който мисли, че е възможно майка му да мрази себе си, за да не мрази него....
мисля, че истината всъщност е, че ако майка ти се обича, то е точно заради теб.
мисля, че тя би трябвало да е много щастлива...
мисля, че ми се иска да можех да напиша нещо такова за моята майка...
мисля, че ми се иска един ден моят син да напише такова нещо за мен....
мисля, че и двамата няма да можем...
...и тук някъде спрях да мисля....
цитирай
4. radihache - добре е, че си се осъзнал навреме
11.10.2007 16:30
когато аз стигнах до тези прозрения вече беше прекалено късно - мама сибеше отишла.
Ако все още не си й казал за това твое откритие моя съвет е направи го възможно най-скоро.
цитирай
5. tera - Много хубаво си го написал!
15.10.2007 14:30
Ще го разпечатам и ще го дам на сина ми да го прочете и да започне да мисли за мен по правилния начин.
Шегувам се, но не съвсем :)
Приятен ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500639
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192