Постинг
26.09.2007 12:49 -
Дни на грохот
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3231 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2007 13:32
Прочетен: 3231 Коментари: 17 Гласове:
0
Последна промяна: 26.09.2007 13:32
Това е едно страшно заглавие на един смешен разказ. Не стига, че е страшно, ами е и несвързано. Освен, че е несвързано, то си е чиста проба плагитсво. Но какъв би бил този разказ, ако вземем да отделяме прекалено голямо внимание на заглавието. Би бил един глупав разказ. А ние не искаме този разказ да е глупав. Поне аз не искам, колкото и глупави да са участниците в него. Затова повече внимание на заглавието няма да обръщаме. Поне засега.
Има дни, в които всичко което се случва от сутринта, е просто един от начините на съдбата да ти каже: "Остани си в леглото пич!". Точно в такива дни, едни нормални хора, биха послушали провидението и биха си останали вкъщи. Точно така и направиха. Те си знаят кои са и какво са правили вкъщи. Тук става дума за едни други, привидно нормални младежи, които хванаха влака за Калофер. Хванаха го за една бройка в една лятна събота, а пътуването проспаха. Откъде знам ли? Единия младеж бях аз. Много ясно.
Калофер е хубав град. Калофер е много хубав град. Когато скоро си отворил очи, за да посрешнеш гарата с разпаряща устата прозявка, ти се струва даже прекрасен и почти чист. Цялата тази зрителна измама се дължи на неизбежното проспиване на отсечката София - Калофер. Дължи се също и на огромната разлика между столицата и това малко, затънтено, провинциално градче, в което един пич се бил родил преди време, и така и не разбрал за бръснарското ножче. Проспиването пък се дължи на прекалено ранния влак и стоенето до късно предишната вечер. Така правят младежите. Хаймани с хаймани.
Тези двама младежи определяха себе си като живи класици. Смятаха се също за родени естети и широки специалисти. Всъщност дълбоко в себе си осъзнаваха, че са просто едни бедни студенти, но не искаха да си го признаят. Пушеха много, хранеха се малко и имаха обща туристическа раница. Имаха също обща палатка и общо одеяло за хранене. Единия имаше спален чувал, а другия беше взел олекотен юрган, с който много се гордееше. Другите им общи черти се изчерпваха с една лютеница, една бомбичка пастет, една буца сирене и дългите коси. А да и една книга на Вонегът в чието начало се разказваше за Хитлер и неговите опити да рисува. Вонегът е пич.
Двамата младежи достигнаха целта на своето пътуване около четири следобед и решиха да похапнат. Опънаха одеялото и налягаха, колкото да установат, че трудно се яде легнал. Слънцето припичаше. Вятърът подухваше. Пастетът гърмеше. Да по-добре се върни и го прочети пак. Гърменето се случи бързо и горе-долу по следният начин:
Единият младеж, който бързаше да нахрани шкембенцето, което бе отглеждал с огромно старание и любов, извади бомбичката пастет от раницата и веднага забеляза, че е подозрително твърда. След като установи, че единственият нож който са взели е за масло и с него не може да наруши цялостта на опаковката, другият младеж му даде идея:
- Боцни го с вилицата да се отпуши.
- Ееееее верно! Тва е идея! - каза този с пастета и взе да го бучи, гледайки го в упор.
- Не бе! Не го гледай! Даже по-добре, насочи го нататък.
- Оки доки! - каза и го боцна с куркаща злоба.
Чу се едно злокобно и плътно "БУМ". Някъде високо в небето една плътна маса пастет летеше заплашително към един турист. Туристът гледаше масата пастет със страхопочитание и интерес. Младежът с вилицата гледаше масата пастет ядно и уплашено. Другите присъстващи просто проследяваха траекторията.
- За малко! - извика туристът след като пастетът тупна в краката му.
- Много се извинявам! - извика младежът.
- Бе какво извинение бе! - захили се туристът - Това беше уникално изпълнение. За мен беше чест, че присъствах.
- Оки доки! Следващият път пак ще те викнем! - ухили се младежаът и взе да се бърше. - Деба, а сега какво ще ядем?
- Лютеница и сирене! - каза другият младеж.
Следобедът започна да се смрачава и над Райското пръскало се появиха облаци. Първите капки пропъдиха хората от откритото пространство под навеса на хижата. Двамата младежи решиха да се мушнат в палатката докато мине бурята.
- Моята палатка e моята крепост! - каза единият горд от факта, че я е опънал той.
- Само дето е моя! - сецна го другия.
- Е не ставай дребнав де! - ухили се и попита - Нали е непромокаема?
- Железна е!
Палатката беше просто една еднослойна рибарска палатка и единствено цялостта и я беше oтървала от определението "навес". Лекият дъжд премина в силен порой. Силният порой премина в злобна градушка. А злобната градушка се подкрепи и с ураганен вятър. Младежите нехаеха. Единият четеше Вонегът а другия се хилеше. Така правят младежите. Хаймани с хаймани!
Мина един час, а дъното палатката се бе превърнало в локва във формата на геврек. Единственото сухо място беше островчето по средата, което обитаваха двамата другари и купчината багаж. Все повече настъпваше никотиновият глад, а идеята за пушене в палатката ставаше все по-близка на младежите. Сметнаха, че опасността от пожар е обратнопропорционална на влагата и след като издълбаха един картоф за пепелник се заеха с утоляването на глада. Дори не се запалиха. Евала.
- Ееееее майна, тва е кефа! - каза единия.
- Малко е задушно. - смутолеви другия.
- Не е бе! - каза онзи с доволна физиономия и пръдна блаженно - Е вече е!
- Дееееееееееееееееееееба! - каза другия и излетя от палатката - Требваше ли?
- Епа то не вали много! - продължи да се хили онзи - А и не мирише много. Аре, и аз излизам.
- Глей копеле! - каза другия забравил бързо случката с газовете- Мис мокра фланелка! - посочи към навеса тумбата мацки.
- Ехеееее. - излази навън другия - Аресва ми у планината! Па че дойда!
- И аз.
Историята не свършва тук. Но аз свършвам. Отивам да ям едно гнусно кебапче. Дано не гръмне.
Има дни, в които всичко което се случва от сутринта, е просто един от начините на съдбата да ти каже: "Остани си в леглото пич!". Точно в такива дни, едни нормални хора, биха послушали провидението и биха си останали вкъщи. Точно така и направиха. Те си знаят кои са и какво са правили вкъщи. Тук става дума за едни други, привидно нормални младежи, които хванаха влака за Калофер. Хванаха го за една бройка в една лятна събота, а пътуването проспаха. Откъде знам ли? Единия младеж бях аз. Много ясно.
Калофер е хубав град. Калофер е много хубав град. Когато скоро си отворил очи, за да посрешнеш гарата с разпаряща устата прозявка, ти се струва даже прекрасен и почти чист. Цялата тази зрителна измама се дължи на неизбежното проспиване на отсечката София - Калофер. Дължи се също и на огромната разлика между столицата и това малко, затънтено, провинциално градче, в което един пич се бил родил преди време, и така и не разбрал за бръснарското ножче. Проспиването пък се дължи на прекалено ранния влак и стоенето до късно предишната вечер. Така правят младежите. Хаймани с хаймани.
Тези двама младежи определяха себе си като живи класици. Смятаха се също за родени естети и широки специалисти. Всъщност дълбоко в себе си осъзнаваха, че са просто едни бедни студенти, но не искаха да си го признаят. Пушеха много, хранеха се малко и имаха обща туристическа раница. Имаха също обща палатка и общо одеяло за хранене. Единия имаше спален чувал, а другия беше взел олекотен юрган, с който много се гордееше. Другите им общи черти се изчерпваха с една лютеница, една бомбичка пастет, една буца сирене и дългите коси. А да и една книга на Вонегът в чието начало се разказваше за Хитлер и неговите опити да рисува. Вонегът е пич.
Двамата младежи достигнаха целта на своето пътуване около четири следобед и решиха да похапнат. Опънаха одеялото и налягаха, колкото да установат, че трудно се яде легнал. Слънцето припичаше. Вятърът подухваше. Пастетът гърмеше. Да по-добре се върни и го прочети пак. Гърменето се случи бързо и горе-долу по следният начин:
Единият младеж, който бързаше да нахрани шкембенцето, което бе отглеждал с огромно старание и любов, извади бомбичката пастет от раницата и веднага забеляза, че е подозрително твърда. След като установи, че единственият нож който са взели е за масло и с него не може да наруши цялостта на опаковката, другият младеж му даде идея:
- Боцни го с вилицата да се отпуши.
- Ееееее верно! Тва е идея! - каза този с пастета и взе да го бучи, гледайки го в упор.
- Не бе! Не го гледай! Даже по-добре, насочи го нататък.
- Оки доки! - каза и го боцна с куркаща злоба.
Чу се едно злокобно и плътно "БУМ". Някъде високо в небето една плътна маса пастет летеше заплашително към един турист. Туристът гледаше масата пастет със страхопочитание и интерес. Младежът с вилицата гледаше масата пастет ядно и уплашено. Другите присъстващи просто проследяваха траекторията.
- За малко! - извика туристът след като пастетът тупна в краката му.
- Много се извинявам! - извика младежът.
- Бе какво извинение бе! - захили се туристът - Това беше уникално изпълнение. За мен беше чест, че присъствах.
- Оки доки! Следващият път пак ще те викнем! - ухили се младежаът и взе да се бърше. - Деба, а сега какво ще ядем?
- Лютеница и сирене! - каза другият младеж.
Следобедът започна да се смрачава и над Райското пръскало се появиха облаци. Първите капки пропъдиха хората от откритото пространство под навеса на хижата. Двамата младежи решиха да се мушнат в палатката докато мине бурята.
- Моята палатка e моята крепост! - каза единият горд от факта, че я е опънал той.
- Само дето е моя! - сецна го другия.
- Е не ставай дребнав де! - ухили се и попита - Нали е непромокаема?
- Железна е!
Палатката беше просто една еднослойна рибарска палатка и единствено цялостта и я беше oтървала от определението "навес". Лекият дъжд премина в силен порой. Силният порой премина в злобна градушка. А злобната градушка се подкрепи и с ураганен вятър. Младежите нехаеха. Единият четеше Вонегът а другия се хилеше. Така правят младежите. Хаймани с хаймани!
Мина един час, а дъното палатката се бе превърнало в локва във формата на геврек. Единственото сухо място беше островчето по средата, което обитаваха двамата другари и купчината багаж. Все повече настъпваше никотиновият глад, а идеята за пушене в палатката ставаше все по-близка на младежите. Сметнаха, че опасността от пожар е обратнопропорционална на влагата и след като издълбаха един картоф за пепелник се заеха с утоляването на глада. Дори не се запалиха. Евала.
- Ееееее майна, тва е кефа! - каза единия.
- Малко е задушно. - смутолеви другия.
- Не е бе! - каза онзи с доволна физиономия и пръдна блаженно - Е вече е!
- Дееееееееееееееееееееба! - каза другия и излетя от палатката - Требваше ли?
- Епа то не вали много! - продължи да се хили онзи - А и не мирише много. Аре, и аз излизам.
- Глей копеле! - каза другия забравил бързо случката с газовете- Мис мокра фланелка! - посочи към навеса тумбата мацки.
- Ехеееее. - излази навън другия - Аресва ми у планината! Па че дойда!
- И аз.
Историята не свършва тук. Но аз свършвам. Отивам да ям едно гнусно кебапче. Дано не гръмне.
Чувал ли си израза "магнит за олигофрени"? =)
цитирайужасен!
пиша това с две ръце, понеже съм си у нас и мога да врещя, колкото искам!
:))))))))))))))))))))
но се треса здраво!...
Хитлер е бил пич.
точният мерник е вече - няма начин.
одеяло за хранене?
а покривка за завиване?
баси якия постинг.
от избрани май те спаси само вчерашния.
ше стане нахално, не че нещо...
цитирайпиша това с две ръце, понеже съм си у нас и мога да врещя, колкото искам!
:))))))))))))))))))))
но се треса здраво!...
Хитлер е бил пич.
точният мерник е вече - няма начин.
одеяло за хранене?
а покривка за завиване?
баси якия постинг.
от избрани май те спаси само вчерашния.
ше стане нахално, не че нещо...
че не те предупредих!
Предупредих ли те?
Предупредих те!
цитирайПредупредих ли те?
Предупредих те!
пак ще му е малко.
аз отивам да пия бира, кери!!!
съжалявам, такъв е живота...
ти мислиш, че ми е кеф, ама не ми е.
давя си мъката.
спокойно...
:*
цитирайаз отивам да пия бира, кери!!!
съжалявам, такъв е живота...
ти мислиш, че ми е кеф, ама не ми е.
давя си мъката.
спокойно...
:*
И шопска!
цитирайпо офисите не разнасям.
има си хас да не споменеш шопската този месец!...
цитирайима си хас да не споменеш шопската този месец!...
:-)
цитирайда не кажа три...
цитирай
9.
анонимен -
Ei! :)
26.09.2007 14:52
26.09.2007 14:52
veselo si go opisal!
az jiveq blizo do raiskoto pryskalo! ...nali Alfatar tam nqkade se namira6e?...
цитирайaz jiveq blizo do raiskoto pryskalo! ...nali Alfatar tam nqkade se namira6e?...
Точно под пръскалото.
цитирай
11.
анонимен -
Vqrno be!!!!!
26.09.2007 17:45
26.09.2007 17:45
Az vse se 4udq 6to mi e edno mokro postoqnno...
Malko sym typa. Ama ponosimo typa :)
цитирайMalko sym typa. Ama ponosimo typa :)
"Единствен по рода си.
Заек с мозък на гущер. Малък, пухкав, мек. Пулс 340 удара в минута. Размножава се поне 10 пъти годишно. Фен на известен блогър. От време на време може да бъде забавен (заека, не блогъра)"
цитирайЗаек с мозък на гущер. Малък, пухкав, мек. Пулс 340 удара в минута. Размножава се поне 10 пъти годишно. Фен на известен блогър. От време на време може да бъде забавен (заека, не блогъра)"
13.
tin4e -
Ххихи
27.09.2007 10:54
27.09.2007 10:54
Глей сега да почнеш да раздаваш този другият младеж и вече ще ти скоча на веждите :)
Да знаеш....
цитирайДа знаеш....
Нема бе тин4е! На никое момиче не желая злото.
(за да не стане объркване: не му желая злото, защото ти ще го усмъртиш)
цитирай(за да не стане объркване: не му желая злото, защото ти ще го усмъртиш)
15.
tin4e -
м-да има нещо вярно
27.09.2007 11:16
27.09.2007 11:16
:)
цитирай
16.
анонимен -
2ymm
28.09.2007 13:07
28.09.2007 13:07
Онзи другия младеж май е доживотно потресен от случката, че един път ме възпря да отворя топеното сирене с вилица.
цитирай
17.
tin4e -
Онзи младеж винаги внимава с подобни продукти
01.10.2007 10:21
01.10.2007 10:21
от този ден на там
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4192