Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
26.09.2007 12:49 - Дни на грохот
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3198 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 26.09.2007 13:32


Това е едно страшно заглавие на един смешен разказ. Не стига, че е страшно, ами е и несвързано. Освен, че е несвързано, то си е чиста проба плагитсво. Но какъв би бил този разказ, ако вземем да отделяме прекалено голямо внимание на заглавието. Би бил един глупав разказ. А ние не искаме този разказ да е глупав. Поне аз не искам, колкото и глупави да са участниците в него. Затова повече внимание на заглавието няма да обръщаме. Поне засега.

Има дни, в които всичко което се случва от сутринта, е просто един от начините на съдбата да ти каже: "Остани си в леглото пич!". Точно в такива дни, едни нормални хора, биха послушали провидението и биха си останали вкъщи. Точно така и направиха. Те си знаят кои са и какво са правили вкъщи. Тук става дума за едни други, привидно нормални младежи, които хванаха влака за Калофер. Хванаха го за една бройка в една лятна събота, а пътуването проспаха. Откъде знам ли? Единия младеж бях аз. Много ясно.

Калофер е хубав град. Калофер е много хубав град. Когато скоро си отворил очи, за да посрешнеш гарата с разпаряща устата прозявка, ти се струва даже прекрасен и почти чист. Цялата тази зрителна измама се дължи на неизбежното проспиване на отсечката София - Калофер. Дължи се също и на огромната разлика между столицата и това малко, затънтено, провинциално градче, в което един пич се бил родил преди време, и така и не разбрал за бръснарското ножче. Проспиването пък се дължи на прекалено ранния влак и стоенето до късно предишната вечер. Така правят младежите. Хаймани с хаймани.

Тези двама младежи определяха себе си като живи класици. Смятаха се също за родени естети и широки специалисти. Всъщност дълбоко в себе си осъзнаваха, че са просто едни бедни студенти, но не искаха да си го признаят. Пушеха много, хранеха се малко и имаха обща туристическа раница. Имаха също обща палатка и общо одеяло за хранене. Единия имаше спален чувал, а другия беше взел олекотен юрган, с който много се гордееше. Другите им общи черти се изчерпваха с една лютеница, една бомбичка пастет, една буца сирене и дългите коси. А да и една книга на Вонегът в чието начало се разказваше за Хитлер и неговите опити да рисува. Вонегът е пич.

Двамата младежи достигнаха целта на своето пътуване около четири следобед и решиха да похапнат. Опънаха одеялото и налягаха, колкото да установат, че трудно се яде легнал. Слънцето припичаше. Вятърът подухваше. Пастетът гърмеше. Да по-добре се върни и го прочети пак. Гърменето се случи бързо и горе-долу по следният начин:

Единият младеж, който бързаше да нахрани шкембенцето, което бе отглеждал с огромно старание и любов, извади бомбичката пастет от раницата и веднага забеляза, че е подозрително твърда. След като установи, че единственият нож който са взели е за масло и с него не може да наруши цялостта на опаковката, другият младеж му даде идея:

- Боцни го с вилицата да се отпуши.

- Ееееее верно! Тва е идея! - каза този с пастета и взе да го бучи, гледайки го в упор.

- Не бе! Не го гледай! Даже по-добре, насочи го нататък.

- Оки доки! - каза и го боцна с куркаща злоба.

Чу се едно злокобно и плътно "БУМ". Някъде високо в небето една плътна маса пастет летеше заплашително към един турист. Туристът гледаше масата пастет със страхопочитание и интерес. Младежът с вилицата гледаше масата пастет ядно и уплашено. Другите присъстващи просто проследяваха траекторията.

- За малко! - извика туристът след като пастетът тупна в краката му.

- Много се извинявам! - извика младежът.

- Бе какво извинение бе! - захили се туристът - Това беше уникално изпълнение. За мен беше чест, че присъствах.

- Оки доки! Следващият път пак ще те викнем! - ухили се младежаът и взе да се бърше. - Деба, а сега какво ще ядем?

- Лютеница и сирене! - каза другият младеж.

Следобедът започна да се смрачава и над Райското пръскало се появиха облаци. Първите капки пропъдиха хората от откритото пространство под навеса на хижата. Двамата младежи решиха да се мушнат в палатката докато мине бурята.

- Моята палатка e моята крепост! - каза единият горд от факта, че я е опънал той.

- Само дето е моя! - сецна го другия.

- Е не ставай дребнав де! - ухили се и попита - Нали е непромокаема?

- Железна е!

Палатката беше просто една еднослойна рибарска палатка и единствено цялостта и я беше oтървала от определението "навес". Лекият дъжд премина в силен порой. Силният порой премина в злобна градушка. А злобната градушка се подкрепи и с ураганен вятър. Младежите нехаеха. Единият четеше Вонегът а другия се хилеше. Така правят младежите. Хаймани с хаймани!

Мина един час, а дъното палатката се бе превърнало в локва във формата на геврек. Единственото сухо място беше островчето по средата, което обитаваха двамата другари и купчината багаж. Все повече настъпваше никотиновият глад, а идеята за пушене в палатката ставаше все по-близка на младежите. Сметнаха, че опасността от пожар е обратнопропорционална на влагата и след като издълбаха един картоф за пепелник се заеха с утоляването на глада. Дори не се запалиха. Евала.

- Ееееее майна, тва е кефа! - каза единия.

- Малко е задушно. - смутолеви другия.

- Не е бе! - каза онзи с доволна физиономия и пръдна блаженно - Е вече е!

- Дееееееееееееееееееееба! - каза другия и излетя от палатката - Требваше ли?

- Епа то не вали много! - продължи да се хили онзи - А и не мирише много. Аре, и аз излизам.

- Глей копеле! - каза другия забравил бързо случката с газовете- Мис мокра фланелка! - посочи към навеса тумбата мацки.

- Ехеееее. - излази навън другия - Аресва ми у планината! Па че дойда!

- И аз.

Историята не свършва тук. Но аз свършвам. Отивам да ям едно гнусно кебапче. Дано не гръмне.



Гласувай:
0



1. koker - БУХАХАХХАХХАХ
26.09.2007 13:50
Чувал ли си израза "магнит за олигофрени"? =)
цитирай
2. ianiv - хахахахахахааааааааааааааааааааааааааааа
26.09.2007 13:51
ужасен!
пиша това с две ръце, понеже съм си у нас и мога да врещя, колкото искам!
:))))))))))))))))))))
но се треса здраво!...
Хитлер е бил пич.
точният мерник е вече - няма начин.
одеяло за хранене?
а покривка за завиване?
баси якия постинг.
от избрани май те спаси само вчерашния.
ше стане нахално, не че нещо...
цитирай
3. innuendo - Не можеш да кажеш,
26.09.2007 14:23
че не те предупредих!
Предупредих ли те?
Предупредих те!
цитирай
4. ianiv - бий го постоянно бе!
26.09.2007 14:23
пак ще му е малко.
аз отивам да пия бира, кери!!!
съжалявам, такъв е живота...
ти мислиш, че ми е кеф, ама не ми е.
давя си мъката.
спокойно...
:*
цитирай
5. innuendo - Уна сербеса пофабор!
26.09.2007 14:36
И шопска!
цитирай
6. ianiv - ела и ще ти дам едни бири!
26.09.2007 14:43
по офисите не разнасям.
има си хас да не споменеш шопската този месец!...
цитирай
7. innuendo - Е май ке се тепаме с тебе!
26.09.2007 14:47
:-)
цитирай
8. ianiv - и то даже май в два блога.
26.09.2007 14:49
да не кажа три...
цитирай
9. анонимен - Ei! :)
26.09.2007 14:52
veselo si go opisal!
az jiveq blizo do raiskoto pryskalo! ...nali Alfatar tam nqkade se namira6e?...
цитирай
10. ianiv - там е Алфатар, там е.
26.09.2007 17:17
Точно под пръскалото.
цитирай
11. анонимен - Vqrno be!!!!!
26.09.2007 17:45
Az vse se 4udq 6to mi e edno mokro postoqnno...
Malko sym typa. Ama ponosimo typa :)
цитирай
12. ianiv - Алфарарски Дребен Дивеч :)))
26.09.2007 18:00
"Единствен по рода си.
Заек с мозък на гущер. Малък, пухкав, мек. Пулс 340 удара в минута. Размножава се поне 10 пъти годишно. Фен на известен блогър. От време на време може да бъде забавен (заека, не блогъра)"
цитирай
13. tin4e - Ххихи
27.09.2007 10:54
Глей сега да почнеш да раздаваш този другият младеж и вече ще ти скоча на веждите :)

Да знаеш....
цитирай
14. innuendo - Хахахаха
27.09.2007 11:00
Нема бе тин4е! На никое момиче не желая злото.
(за да не стане объркване: не му желая злото, защото ти ще го усмъртиш)
цитирай
15. tin4e - м-да има нещо вярно
27.09.2007 11:16
:)
цитирай
16. анонимен - 2ymm
28.09.2007 13:07
Онзи другия младеж май е доживотно потресен от случката, че един път ме възпря да отворя топеното сирене с вилица.
цитирай
17. tin4e - Онзи младеж винаги внимава с подобни продукти
01.10.2007 10:21
от този ден на там
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500081
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192