Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
24.09.2007 14:19 - Пусти петъци
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1676 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 25.09.2007 09:10


 
 
 
***
Все някакви неща се случват в пустите петъци. Този петък беше добър петък. Ако трябва да го класирам сред останалите петъци, бих могъл да го класирам сред най-добрите петъци. Един приятно напрегнат петък. Един от онези, които те карат да си мислиш, че животът има смисъл и проблемите, които главата ти ражда, са просто едни прекалено възгордели се теории. Затова ще ви разкажа за този петък. Но не сега. Сега ще ви разкажа за това, което се случи след него. Ще ви разкажа за събота и неделя. За този петък ще ви разкажа в някой друг понеделник.

Съботите като цяло са загубени дни. Съботите са денят, в който се излежаваш, оставяйки цялата работа за неделя. Така направих и аз. Но не точо така. Станах в 8:30 и се почесах. Осъзнах ситуацията и се заех с размотаване. Бях сам с компютъра на съквартиранта, с огромното ми нежелание за пътуване и целият интернет за свалане. Точно тези фактори направиха така, че вместо да се прибера на село по обяд, аз се прибрах в късния следобед. С този жест, още при пристигането ми семейството знаеше, че нямам намерение да правя усилие за каквото и да било до края на деня. Така мина съботата с няколко бири и пуканки пред компютъра. Или почти така.

Баща ми, който е свикнал с мисълта, че ще му изпия бирата в хладилника, изпадна в паника, когато чу микровълновата да припуква.

- Къде ги намеръ тия пуканки бе! - го чух да вика изпод слушалките.

- Не ги ли знаеш къде са? - на свой ред извиках аз, защото слушалките пречат да се прецени силата на говора.

- Аз съм ги купувбл, просто зе учудъх на бързината с която се ориентираш! - каза с мек и горд тон той.

- Аааааа, ами то има още много. - казах аз.

- До кога ли? - ухили се той и отиде да провери количествата бира.

Майка ми се появи с една зелка и след като изнуди баща ми да я нареже и да направи от нея салата аз отидох да се снабдя с вилица. Надвесихме се с баща ми над нея и още след първата хапка аз казах:

- Е те тая салата се е утепбла за ракия.

- Отивам да дунеса - каза баща ми, все още не осъзнавайки голямата си грешка.

Бръкна в хладилника и извади една хулиганка. Знам го аз, че си държи домашарката изстудена. Извади си една чаша от шкафа и се върна. Отидох и аз за чаша но реших, че неговите са много минималистични и си взех една малка с надпис “Мастика Пещера”. Сипах си от малкото шише и му го върнах, колкото да забележа, че ме гледа с тъга. Пак се лепнах за копютъра. След малко чух възклицание:

- Е не може така! - баща ми беше върнал шишенцето в хладилника и се възмущаваше на нещо.

- Бирата ли? Аз я мушнбх там защото нали ракия ще пия! - извиках аз някакво привидно оправдание.

- Абе не се прави така бе- започна да се вайка - тя сега за нищо не става!

- Аз ще си я изпия! - викнах пак убеден, че в главата му кънти "Защо въобще си я отварял!"

Така аз си изпих ракията, изядох си салатата и си легнах блажен с мисълта, че утре ще боядисвам.

Утре.

Ставам в 8:30, защото вече не мога да спя до късно. Оставям си завивките в случай, че се отлепя от компютъра и реша пак да легна. Не се отлепям. Мама топли прясно мляко и ме подканя да си направя попара. Правя си попара с много захар и започвам да я сърбам пред компютъра. Мисля си, че съм зависим от компютрите и затова никога няма да си купя собствен. Този е на сестра ми, която използва моето присъствие да си почине малко от него. Затова и спа до два следобед. Мама минава и ми намига:

- След половин час почваме.

- Ъхъ - казвам аз с пълна уста.

- Вдигни си завивките! - добави тя.

- Тъй вярно старшинка! - казах аз вече преглътнал.

Майка ми, както винаги, не беше информирали никой за намеренията си, затова баба изникна изневиделица и ме почна:

- Ела чедо на градината да чукаме орйхо!

- Не мога. Имам работа. - тросвам се аз!

- Е бко тогава. Гледай си работата! - каза тя и изчезна.

Боядисването започна. Започна с шкурка в ръка. Шкуркам и кашлям. Кашлям и шкуркам. Мама взима жълтата боя. Аз бялата. Бъркам боята. Почвам да мажа. Аз мажа прозорците отвътре. Тя маже прозорците отвън. Опитах на няколко пъти да и намажа носа. Но тя е гад и се дърпа. Само се смее. За да ми го върне забаламоса съседката с чиято дъщеря иска да ме урежда да си говорят. После се появи дъщерята на терасата и взе да пуши. Аз се запилях нанякъде с досада. Нека си пуши на спокойствие. Ако и нейната майка и опява за мен, както моята за нея, сигурно ме мрази вече. Обикновено така става.

Баща ми се помота наоколо с намерението да избегне боядисването. По едно време измъкна един бидон и го изнесе на терасата. Взе да мъкне кофи с вода да го мие. Преди това се опита да даде някакви акъли относно боята, но мама го смъмри. Майка ми е мъжът в къщата. Само дето баща ми не може да готви, иначе щеше да се класира за жената. Сестра ми е в коалиция с мама. А баба ми е като  Русия. Стара, горда и никой не иска да се занимава с нея. При нас е така.

След като се намазах целия с боя, успях да си създам подсъзнателен диапазон на действие така, че да не си опирам дланите или лактите по вече боядисаното. Установих, че за един час съм станал професионалист. Дори приличах на такъв. Мърльо някакъв.

После ме понесоха към ореха. Трябвало да се чука. Трябвало да се клати. Аз обаче имам шкембе и съм напълно убеден, че ще падна от него (от ореха, не от шкембето). Предварително се сбогувах с приятели по ICQ. Качих се на ореха и установих, че обувките ми се пързалят като кънки по клоните. Събух се. Поклатих малко. Почуках малко, и тъй като баща ми беше застанал отдолу с две цели, едната от които да отнесе някой орех в главата а другата, за да ми опява да не се качвам нагоре, аз реших тази година да го послушам и слязох. Слязох ама почти. Първо викнах сестра ми да ми подаде чорапите и обувките. Тя дойде и ми ги подаде с лека погнуса, като през цялото време обясняваше, че са ми черни краката. Аз яхнах един клон, прегърнах го и през него ги заобувах. Слязох като маймуна увиснал на един клон. Междувременно се одрасках навсякъде, а в последствие се мушнах в едни коприви за проба. Казват, че копривата е полезна. Полезна дръжки!

Уф няма значение. Забравих какво исках да разкажа. Нищо! Дръг път.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ianiv - Кери,
24.09.2007 14:36
не може да коментираш наизуст!
Зарязвай тая работа и чети!! :))

Инуендски, ти клатиш и чукаш!
Орехи???

Знаеш ли защо нищо не ти се е случило? Защото с мене не си се бил простил!

:)))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
2. ianiv - искам днес да ни разкажеш...
24.09.2007 14:49
... за петък де?
що така се стисна?
цитирай
3. innuendo - Мога направо да покажа.
24.09.2007 14:51
За петък говоря...
цитирай
4. ianiv - айде покажи ни!
24.09.2007 14:57
сигурно ще ни е интересно.
или?...
цитирай
5. tin4e - въпросче:
24.09.2007 15:16
как коментираш, като нема кой знае какво да кажеш
отговорче:
чернобилки :))))))))) :))))))))))

цитирай
6. ianiv - тин4е,
24.09.2007 15:22
здравей!
това за кого беше?...
цитирай
7. ianiv - кери,
24.09.2007 15:25
не се бутай!
може пък да е за мене.
:*
цитирай
8. tin4e - @ forevercarrieon и @ianiv
24.09.2007 15:48
нито за едната, нито за другата

той си знае какво са чернобилки

май де
айде да обясня
:) - усмивка
:)))))) чернобилка

всъщност когато пиша коментар
той обикновено се отнася за авторът

а в случая с този автор тук
аз съм му читател/коментатор почти откакто пише( година - две)

:)



цитирай
9. ianiv - ъхъ.
24.09.2007 15:51
знаем.
ама не те разбрах първо и затова си питам.
цитирай
10. ianiv - тази е козлодуйка :)))
24.09.2007 16:09
хахахаххахаха ::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::)
цитирай
11. tin4e - хехех и так аможе да се каже :)
24.09.2007 16:11
::))) а тази ?
цитирай
12. ianiv - тази е
24.09.2007 16:18
"вечна дружба м/у атомните соц.електроцентрали!!!"
:::)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 345290
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192