Зазяпах се. И докато се усетя ме бяха хванали за ушите и хайде на път. Ама повод има все пак. Рожден ден. Остарявам и помъдрявам. Не успях да се измъкна, колкото и да ме мързеше. Сатурнова дупка - дръжки. Взех да ставам по-толерантен към този ден. Все пак от пожелания и подаръци не мога да се отърва, а и не искам. Обещах си да не мрънкам. То е като да си болен. Обръщат ти необичайно много внимание.

Организацията - идеална. Демек немаше никаква организация. Намерих се по заявка на автогара Изток. Разбрах къде се намира Герена поне. Автогарата беше типична. Кръчмата на автогарата беше пълна с хора. Повечето даваха вид никога да не се излизали от нея. Наврях се в една доста чиста тоалетна и след като си свърших работата единият ми крак завибрира. Получих обаждане: "Ало, къде си. А ето, виждам ти гърба! Чао. Здрастииииии!". После пожелания - прегръдки.



Събрахме се всичките трима и се разбързахме до пазарчето зад автогарата, за да напазаруваме. Имахме 15 минути за пазаруване.

Свършихме тази работа, но тъпото микробусче се оказа прекалено малко и прекалено пълно. "Следващото е в четири!" каза Мартичка. "Ами ще се пие бира." Казахме ние и теглихме една майна. Седнахме отвън на кръчмата и аз извадих бонбоните. Те се бяха втечнили, но това не беше болка за умиране.



Изядохме ги и облизахме опаковката. Започнали са да слагат миниатюрни лешници. Ей Сушард, аре усет малко а! Излагете се!

Поизпихме бирите и се наредихме да чакаме микробуса, който се оказа бая голям автобус. Насред хората, които чакаха и се потяха, двете дами взеха да ми пеят в дует "Цум гебурдстак филь..." или нещо подобно. После ми подариха подаръка и аз се изчервих.

Проспахме краткия път до Елин Пелин, а някои спяха и след слизането.



Оказа се, че маршрутката до с. Огняново е тръгнала преди 15 минути. Теглихме им по една майна на разписанията и се запътихме на стоп. След два полубързи стопа ни стовариха на язовира насред убийствена жега. Намерихме едно много странно цвете.



Решихме, че е някое ново. От онези, които се завъждат само след човешка намеса. Заобиколихме мокрото и след много гори, тръни, рибари отпускари и чалгари стигнахме до едно по-безлюдно място. Оказа се, че останалите имали намерение да се плацикат, та дори са си взели бански. Аз се отказах да влизам в заблатената вода. Те си полежаха на брега, за да хванат малко тен или малко кърлеж.



После се поснимаха, докато аз оправях огъня. Тук ще си помислите, че съм някакъв маниак на тема стъпала, но ще сгрешите. Останалите части са много еротични, за обнародване.



Докато се борех с огъня, някой беше успял да направи тази странна снимка, която се оказа наобратно, но така ми харесва повече.



Намерихме един инпровизиран лък. Аз му сътворих една стрела и взех да се изживявам като Робин Луд.



Снимах залеза.



Някъде по това време се правеше салата и се печеше риба. По-късно се пиеше ракия и се обсъждаха разни теми. Комарите ни опустошаваха до едно време, но после се разкараха, дали заради силния огън, ракията в кръвта или защото имаха вечерен час. По някое време съм си легнал в нетрезво сътояние.

На другата сутрин се събудих с главобол. Не бях само аз. В компаниите винаги има един, който се чувства добре и дразни останалите. Не бях аз този път. Установихме, че един лимон е идеално средство за провокиране на повръщане. Освен това устата после мирише предимно на лимон. Било доста освежаващо преживяване.

Проспах часовете до следобеда, защото междувременно беше завалял дъжд и не искаше да спира. Двамата, по-махмурлии от нас, излазиха от палатките, за да се преборят с глада. Дъждът беше ту слаб, ту силен, но в гората това не се усещаше много.

Преди да си тръгнем си събрахме боклука. Всъщност събрахме колкото боклук успяхме да носим освен нашия. Направих и аз едно цвете.



После поснимах околностите. Някаква сдухваща бреза.



Някакво дърво, което ми заприлича на крак. (ето пак с тези крака!)



Слънцето изгря точно, когато се запътихме наобратно. Дадохме големия багаж на Мартичка, защото е женски левентин. Тя си беше взела лъка и стрелата, да си ги закачи на стената.



Аз пък започнах да смимам тръните наоколо.



Бавно и славно стигнахме до с. Огняново, където се надявахме да има автобус към Софията. Табелата на селото беше много колоритна.



Разбрахме, че има маршрутка след час и докато чакахме изядохме по два сладоледа на спирката, а някои пиха и две бири. Броихме си ухапванията от комари. Аз бях с най-малко. Нали съм мъж и мириша лошо. Други не можеха да се похвалят с това. Имаха навсякъде. По дупетата най-много.



Докато се припичахме на сянка, дамите видяха някакъв хек на дървото, което ни беше приютило. Изнудиха ме да го сваля. Опитах със скачане - не стана. Опитах с пръчка - не стана. Опитах с мома на рамената, която да държи пръчка - не стана. Опитах с рейката на палатката - не стана. Опитах с гребен, вързан за рейката на палатката - стана. Оказа се, че не било хек, ами някаква топка от джинсови парцали, с лепенка "Made in China".



Маршрутката пристигна пълна, но докато се ориентираме, разни старци се бяха покатерили като правостоящи. Хвърлихме и на нея една майна, и се запътихме на стоп. Заедно с лъка, стрелата и пет стръка папур бяхме идеалните стопаджии. Качи ни един човек от съжаление. Аз снимах по пътя, както си бях потрупан с раницата.



В една кола видях едно момиче и се влюбих. Не беше в тази кола. След като стигнахме до автостанция Изток (не автогара), се качихме на автобус 78. Оказа се, че автобустът е бил 118, с табела 78 отзад. Вече беше почнал да ни изкарва от София. Слязохме на първата възможна спирка, теглихме му една майна и се прехвърлихме на отсрещната спирка. Хванахме друг наобратно и тук някъде историята навлезе в своето ежедневно разписание. Останалото и вие го знаете.


* крандзуле - така моята баба казва на краката.

... много си дОбър!!
честно!
разбрахме, че ти е писнало, но все пак...
Честит рожден ден (да ти кажа и аз все пак:)!
...
и защо е това "Робин" там. "Луд" е напълно достатъчно! :)
...
лоша идея е да се влюбваш по време на почивка - тогава всичко изглежда розово.
още по-лоша, да се влюбваш в някой, който седи в преминаващ автомобил. вероятността да го срещнеш пак, граничи с нула.
знам, че ще кажеш, че то не пита.
прав ще сбъдеш.
:)

И честит рожден ден на патeрица:)

:))))
:)))))))
:))))))))))))
26 :))))))))))))))))))))))))

Честит рожден ден и от мен!
Далече си ми да ти дръпна ушите! :)
А разказчето кърти!

и да кажеш на Мартичка, че все още в Ню Йорк действа закон, според който човек има право да убие друг човек ако той носи лък.
Та...да внимава, ако ще ходи там. :):):)