Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Постинг
27.08.2007 13:21 - Да разтъпчем крандзулете*
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5542 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 29.08.2007 11:16


Зазяпах се. И докато се усетя ме бяха хванали за ушите и хайде на път. Ама повод има все пак. Рожден ден. Остарявам и помъдрявам. Не успях да се измъкна, колкото и да ме мързеше. Сатурнова дупка - дръжки. Взех да ставам по-толерантен към този ден. Все пак от пожелания и подаръци не мога да се отърва, а и не искам. Обещах си да не мрънкам. То е като да си болен. Обръщат ти необичайно много внимание.

Организацията - идеална. Демек немаше никаква организация. Намерих се по заявка на автогара Изток. Разбрах къде се намира Герена поне. Автогарата беше типична. Кръчмата на автогарата беше пълна с хора. Повечето даваха вид никога да не се излизали от нея. Наврях се в една доста чиста тоалетна и след като си свърших работата единият ми крак завибрира. Получих обаждане: "Ало, къде си. А ето, виждам ти гърба! Чао. Здрастииииии!". После пожелания - прегръдки.

image

Събрахме се всичките трима и се разбързахме до пазарчето зад автогарата, за да напазаруваме. Имахме 15 минути за пазаруване.

Свършихме тази работа, но тъпото микробусче се оказа прекалено малко и прекалено пълно. "Следващото е в четири!" каза Мартичка. "Ами ще се пие бира." Казахме ние и теглихме една майна. Седнахме отвън на кръчмата и аз извадих бонбоните. Те се бяха втечнили, но това не беше болка за умиране.

image

Изядохме ги и облизахме опаковката. Започнали са да слагат миниатюрни лешници. Ей Сушард, аре усет малко а! Излагете се!

Поизпихме бирите и се наредихме да чакаме микробуса, който се оказа бая голям автобус. Насред хората, които чакаха и се потяха, двете дами взеха да ми пеят в дует "Цум гебурдстак филь..." или нещо подобно. После ми подариха подаръка и аз се изчервих.

Проспахме краткия път до Елин Пелин, а някои спяха и след слизането.

image

Оказа се, че маршрутката до с. Огняново е тръгнала преди 15 минути. Теглихме им по една майна на разписанията и се запътихме на стоп. След два полубързи стопа ни стовариха на язовира насред убийствена жега. Намерихме едно много странно цвете.

image

Решихме, че е някое ново. От онези, които се завъждат само след човешка намеса. Заобиколихме мокрото и след много гори, тръни, рибари отпускари и чалгари стигнахме до едно по-безлюдно място. Оказа се, че останалите имали намерение да се плацикат, та дори са си взели бански. Аз се отказах да влизам в заблатената вода. Те си полежаха на брега, за да хванат малко тен или малко кърлеж.

image

После се поснимаха, докато аз оправях огъня. Тук ще си помислите, че съм някакъв маниак на тема стъпала, но ще сгрешите. Останалите части са много еротични, за обнародване.

image

Докато се борех с огъня, някой беше успял да направи тази странна снимка, която се оказа наобратно, но така ми харесва повече.

image

Намерихме един инпровизиран лък. Аз му сътворих една стрела и взех да се изживявам като Робин Луд.

image

Снимах залеза.

image

Някъде по това време се правеше салата и се печеше риба. По-късно се пиеше ракия и се обсъждаха разни теми. Комарите ни опустошаваха до едно време, но после се разкараха, дали заради силния огън, ракията в кръвта или защото имаха вечерен час. По някое време съм си легнал в нетрезво сътояние.

На другата сутрин се събудих с главобол. Не бях само аз. В компаниите винаги има един, който се чувства добре и дразни останалите. Не бях аз този път. Установихме, че един лимон е идеално средство за провокиране на повръщане. Освен това устата после мирише предимно на лимон. Било доста освежаващо преживяване.

Проспах часовете до следобеда, защото междувременно беше завалял дъжд и не искаше да спира. Двамата, по-махмурлии от нас, излазиха от палатките, за да се преборят с глада. Дъждът беше ту слаб, ту силен, но в гората това не се усещаше много.

Преди да си тръгнем си събрахме боклука. Всъщност събрахме колкото боклук успяхме да носим освен нашия. Направих и аз едно цвете.

image

После поснимах околностите. Някаква сдухваща бреза.

image

Някакво дърво, което ми заприлича на крак. (ето пак с тези крака!)

image

Слънцето изгря точно, когато се запътихме наобратно. Дадохме големия багаж на Мартичка, защото е женски левентин. Тя си беше взела лъка и стрелата, да си ги закачи на стената.

image

Аз пък започнах да смимам тръните наоколо.

image

Бавно и славно стигнахме до с. Огняново, където се надявахме да има автобус към Софията. Табелата на селото беше много колоритна.

image

Разбрахме, че има маршрутка след час и докато чакахме изядохме по два сладоледа на спирката, а някои пиха и две бири. Броихме си ухапванията от комари. Аз бях с най-малко. Нали съм мъж и мириша лошо. Други не можеха да се похвалят с това. Имаха навсякъде. По дупетата най-много.

image

Докато се припичахме на сянка, дамите видяха някакъв хек на дървото, което ни беше приютило. Изнудиха ме да го сваля. Опитах със скачане - не стана. Опитах с пръчка - не стана. Опитах с мома на рамената, която да държи пръчка - не стана. Опитах с рейката на палатката - не стана. Опитах с гребен, вързан за рейката на палатката - стана. Оказа се, че не било хек, ами някаква топка от джинсови парцали, с лепенка "Made in China".

image

Маршрутката пристигна пълна, но докато се ориентираме, разни старци се бяха покатерили като правостоящи. Хвърлихме и на нея една майна, и се запътихме на стоп. Заедно с лъка, стрелата и пет стръка папур бяхме идеалните стопаджии. Качи ни един човек от съжаление. Аз снимах по пътя, както си бях потрупан с раницата.

image

В една кола видях едно момиче и се влюбих. Не беше в тази кола. След като стигнахме до автостанция Изток (не автогара), се качихме на автобус 78. Оказа се, че автобустът е бил 118, с табела 78 отзад. Вече беше почнал да ни изкарва от София. Слязохме на първата възможна спирка, теглихме му една майна и се прехвърлихме на отсрещната спирка. Хванахме друг наобратно и тук някъде историята навлезе в своето ежедневно разписание. Останалото и вие го знаете.


* крандзуле - така моята баба казва на краката.



Гласувай:
0
0



1. ianiv - Е ми пък...
27.08.2007 13:39
... много си дОбър!!
честно!
разбрахме, че ти е писнало, но все пак...
Честит рожден ден (да ти кажа и аз все пак:)!
...
и защо е това "Робин" там. "Луд" е напълно достатъчно! :)
...
лоша идея е да се влюбваш по време на почивка - тогава всичко изглежда розово.
още по-лоша, да се влюбваш в някой, който седи в преминаващ автомобил. вероятността да го срещнеш пак, граничи с нула.
знам, че ще кажеш, че то не пита.
прав ще сбъдеш.
:)
цитирай
2. ady - Хубава разходка
27.08.2007 13:43
И честит рожден ден на патeрица:)
цитирай
3. tin4e - :)
27.08.2007 13:49
:))))
:)))))))
:))))))))))))
26 :))))))))))))))))))))))))
цитирай
4. gataca - Честит рожден ден и от мен! Далече ...
27.08.2007 15:13
Честит рожден ден и от мен!
Далече си ми да ти дръпна ушите! :)
А разказчето кърти!
цитирай
5. sis - :):):)
27.08.2007 16:14
и да кажеш на Мартичка, че все още в Ню Йорк действа закон, според който човек има право да убие друг човек ако той носи лък.
Та...да внимава, ако ще ходи там. :):):)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 336871
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192