Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.06.2007 03:18 - Събота, американски махмурлук и едно кубче Рубик
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6435 Коментари: 16 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2007 13:08


Когато първото нещо което си помислиш след като се събудиш е "Къде по дяволите се намирам?" определено се очертава интересен ден.

А когато се сетиш къде си, тогава назрява големият авторазпит - "Как попаднах тук?", "Пих ли много?", "Изложих ли се много?", "Сетих ли си да си взема раницата?", "А телефоните?", "Много ли се изложих?", "Трябваше ли да ги смесвам?". След като си отговориш по няколко пъти на подобни въпроси и някой ти каже "Изглеждаш ужасно!!!" си напълно готов за новия ден. Или почти напълно.

Съставяйки мислено план в хоризонтално положение никога не можеш да си напълно сигурен кога ще започне изпълнението му. Една от уловките в такива конкретни моменти винаги е била преминаването от хоризонтално към вертикално положение. Ако го направиш твърде рязко има опасност мозъкът ти да се опита да запази инертното си положение, поради което да го почувстваш леко натежал. Прекалено бавното ставане също не е препоръчително, защото често е наистина бавно и отнема буквално часове. Истината е някъде по средата.

Такива дни са наистина ценни. Това, че не те боли глава може да подсказва само едно, че още си пиян, а това, че влизайки в градския транспорт, продължаваш да пееш народни песни на висок глас, е просто поредният жокер от картите на късмета. Никой не ти прави забележка, дали защото ти влизат в положение или просто хората си припяват наум. Лесно в такива моменти е да си дадеш вид на безкраен веселяк, но миризмата на бъчва и артистичната походка обикновенно размиват подобно впечатление.

Към обяд с бодра стъпка пристига американският махмурлук. Със "Somtimes a man"s got to do what a man"s got to do!" на уста поглъщаш няколко таблетки против главобол, използвайки изстуден на водна баня натурален сок за преглъщане. След няколко опита на натуралният сок да излезе откъдето е влязал разбираш, че днес не му е писано да постигне мечтаната свобода. Пускаш си музика и с радост установаваш, че след като намалиш високите честоти, почти не те боли главата от едната страна долу вдясно. Поблемът винаги идва с клиповете. Установиш ли, че си блед като вокала на Tiamat, рошав като Лита Форд в оная песен с Ози Озбърн и грозен като фронтмена на Pearl Jam единственото ти спасение е банята. А там вместо да си прережеш вените и плачейки да поемеш към безкрайните ловни полета си взимаш един бавен и студен душ, и докато си сапунисваш интимните участъци си припяваш "Это все, что останется после меня, Это все, что возьму я с собой...". Веднага се сещаш за любимият майтап на собствената ти майка относно твоята особа, а именно, че багажът ти е в гащите. Но доколкото си спомняш досега си успявал само гащите да си сложиш в багажа. Някой ден се надяваш да го проумееш изцяло.

Точно в такива дни винаги ти се налага да пътуваш. Пътуването като процес не може да се определи като неприятно, даже в повечето случаи то е свързано с положителни емоции, но когато предварително си приготвяш пликове за прилошаване, започва да придобива очертанията на ненужно усилие. След известни тестове, включващи опит за самостоятелно пого, свирене на въздушни барабани и опит да имитираш сценичното поведение на китариста на AC/DC установяваш, че още си пиян и повръщането просто не ти е било писано от съдбата за конкретния ден. Пускаш си "Mama I"m Comming Home" докато си събираш багажа и със същата песен на уста излизаш на улицата, колкото да установиш, че светът все още е цветен. Същото установяваш и след като осъществяваш покупка на кубче Рубик от будката до спирката. Обясняваш на продавачката, че кубчето е произведено в Китай и цена от сорта на един и петдесет е напълно в реда на нещата, нищо, че едно време били по девет лева. Правиш няколко теста на кубчето и след като откриваш, че цветовете са му на място, и се върти в нужните равнини, идва автобусът. Hell, it was about time!

В автобуса едно красиво момиче, с 2 повехнали рози в ръце, ти се усмихва но скоро разбираш, че искрено се забавлява от отчаяните ти опити да набуташ проклетото кубче в джоба на късите си панталони. Накрая успяваш, което я кара още повече да се разсмее на странната издатина. Засрамено го измъкваш и след внимателно оглеждане на наличните джобове решаваш, че концепцията е това което ти куца. В този момент част от червеното се чупи и пада на земята а ти го вдигаш, и с благословия го поставяш в джоба на ризата. Е сега поне отчасти си изпълнил концепцията.

При смяната на транспортните средства успяваш да си закупиш един брой моментно лепило и добавяш цената му към себестойността на кубчето. На спирката успяваш да разсмееш друго красиво момиче с прецизното си и може би театрално-сериозно отношение към процеса на залепяне. Бабата седнала в съседство дава вид на крайно възмутена и неистово се опитва да те наблюдава с периферното си зрение, докато главата и назидателно сочи в обратна на тебе посока. Изпяваш под носа си "Jeremy spoke in class today...", осъществяваш залепянето и установяваш, че трамваят е отворил вече врати и те чака. Сядаш и нареждаш три пъти новата си, и прясно ремонтирана придобивка в трамвая, след което губиш интрес към нея, и отстъпваш място на някаква възпълна леличка, която се опитва да  те убеди, че не и се сяда. Кажваш и, че собственият ти дебел задник вече е потен и има нужда от проветрение, и тя се настанява за да избегне по нататъшен разговор с тебе. Прав и път и без това слизаш.

Времето в главата ти започва да се подобрява, докато извън нея се случва обратното. На хоризонта се появяват облаци а вятърът започва да ги движи припряно в твоя посока. Първата капка пада точно в момента, в който се настаняваш в автобуса. Този автобус, който ще те закара на село и чийто прозорци ще бъдат измити от пороя. "Няма нищо по-хубаво от лошото време." си казваш и се сещаш за онзи, който го беше написал. Бог си го прибра наскоро. Сигурно защото му е мил. В главата ти вече няма нищо. А извън нея е цветно. Светът е дразнещо прекрасен, когато времето е хубаво отвътре.


Тагове:   събота,   махмурлук,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. estrella - Впечатляващо
17.06.2007 11:47
и весело, Innuendo. Поздравления и благодарности за емоция, хохо.
цитирай
2. innuendo - Я без ебавки.
17.06.2007 13:13
Човек не може да се размекне.
:-P
цитирай
3. kassandra - :))))
17.06.2007 13:21
:))))
цитирай
4. forevercarrieon - :)
17.06.2007 22:25
много ми хареса какво си написал:) не ми харесва тоя темплейт обаче, понеже не е дарк:/ карай:)

плейлиста също още си ми харесва, убаф е нали?:Р



цитирай
5. innuendo - Уф
17.06.2007 22:50
Плейлистът е супер. Малко е мешан, ама няма нещо, което да не ми е по вкуса. Пъх, зарибих се по птицата на щастието, дето се превърнала в Арнолд Черният Негър и после в Ленъкс. А иначе цял ден слушам една песен по препоръки от приятел ... Тоя Бауи е нереален. Мерси Ян :-)
А темплейта...
...ще го върна след като тинче ме изкоментира, щото винаги пръвото, което написва е "Уф много е черно и не знам какво пиша ама ..."
... ама нали ми е другарче... и трябва да си помагаме.
:-) Опа отивам до хладилника за бира. Керри, на тебе една? Ама има само Пиринско. Заеби, само една е и не си я давам.
цитирай
6. tin4e - Уф, кви си ги писал такива дълги
18.06.2007 09:36
Теймплета нещо куца, ама пък виждам кво пиша :))
Мерси, за което :))
Ма една бяло светнало :))
Бе не ти отива бялото, само на !!@:))
Ама и за това друг път :)))


цитирай
7. анонимен - да, estrella, наистина впечатляващо! по ред причини:)))
18.06.2007 11:23
първо, този блогър отдавна не се е оливал така. ама много хубаво пък се е олял :) стопли ми душата.
второ, как е възможно авторът да говори за бира (пък била тя и пиринско, извинете, Пиринско), след описанието на жинения си статус в събота сутрин?
трето - този пич е голям Пич. и пише страхотно! толкова страхотно, че сега, чак в понеделник сутринта, докато четях и ме заболя съботната сутрешна глава. и аз имах мноооого тежък петък, и аз като се събудих (много силно казано) в събота, си задавах същите въпроси :))) на себе си не можах да отговоря, но на innuendo мога - някак си имам вътрешно убеждение, че не си се изложил :)
пожелавам ти светът ти винаги да бъде дразнещо прекрасен, а времето отвътре да е хубаво! :)
and the rain sets in
it`s the angel-man
I`m deranged.....................

цитирай
8. sis - а щом се изпълняват желания на момичета
18.06.2007 12:54
може ли...малко да увеличиш шрифта :):):)

Хубаво е да се чустваш оцелял.

:):):):)
цитирай
9. анонимен - Тази сутрин се събудих със смътното ...
24.06.2007 21:18
Тази сутрин се събудих със смътното усещане, че това ми се е случвало и друг път. Опитах се да си спомня нещо, не помня точно какво, но реших, че ако си го спомня няма начин да не си спомня какво е то. Счетох за нужно да споделя със съвкупното човечество състоянието на драгоценния си организъм, като се почне от забобола та се свърши с плетките на червата, надявайки се, че от него, човечеството весе ще се намерят двама-трима души по-тъпи от мен, които да се и заинтересуват от плетките на червата ми и драгоценния ми организъм.
Насипах каквото има за писане, после проверих отношението към написаното и разбрах, че съм познал.
Наистина имало по-тъпи от мен
цитирай
10. innuendo - Радвам се,
25.06.2007 08:53
че си го разбрал накрая. Не са повече от двама нали?
цитирай
11. ianiv - не...
25.06.2007 15:30
май не са...
сега разбрах.
цитирай
12. анонимен - ~the_half?~
26.06.2007 10:38
and I thank you for brINgINg me here
for showINg me home
for sINgINg these tears
fINally Ive found that I belong here.....
цитирай
13. gamina - :D
27.06.2007 14:29
Много добро, и много вярно... само да вметна, че един изненадващ дъжд в такъв момент действа много отрезвително и свежо ;)
А плейлиста - дам, само не съм съгласна че Еди Ведер бил грозен :P
цитирай
14. innuendo - Хехехе
27.06.2007 14:33
Еди е пич. Особено с маймунските изпълнения в Evenflow. Същата мъгла е като мене. Само дето е мъгла и вокал на Pearl Jam а аз съм само мъгла.
цитирай
15. анонимен - ей, мъгливия!
27.06.2007 18:24
искам нов постинг!
нема да те чакам цял живот, яяяяяяяяяяяяяя!
Ц. :)
цитирай
16. анонимен - strellkata
29.06.2007 14:57
nakyde so4i?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500473
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192