Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
19.03.2007 13:35 - Селянинът в мен
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1655 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2007 11:00


Или гражданинът. Не зам кое е в повече. Всъщност да се говори за тези неща в нашата действителност няма кой знае какъв смисъл. Аз съм селянин до мозъка на костите. Това е. Половината си детство прекарах по нивите и лозята. Припомних си го тази събота покрай "обрязването" на лозето.

С баща ми направихме един късен Трифон Зарезан. Отидохме сутринта и той извади едно шише вино и каза "Вино". Аз отговарям "Виждам". Чак след като ми даде шишето и каза "Поливай!" съобразих за какво става дума. Поливам аз лозата, поливам земята и накрая поливам няколко глътки в устата и се залавям за работа. Много добре вървеше докато не свърши виното. Съседите минават, помъкнали внуци и правнуци. Тръгнали хората на "разходка" и поздравяват със "Здрасти наборе! Това сина ли е? Брей колко е пораснал. Не е ли хванал некоя мома за женене? Ако ако, нека работи, после залъка е по-вкусен." Баща ми се хвали какъв съм бил добър в подрязването, а те питат "Че от къде се е научил." Питат щото не знаят, че тая земя по-често мен е виждала отколкото тях.

В този момент се приближава баба с бавна крачка и ме гледа хищно. Не знам как са бабите на другите, но моята е истинска нинджа. Движи се абсолютно безшумно и винаги те изненадва в гръб. Знам какво ще каже. Когато се прибирам на село съм много търсена суровина, която всеки иска да докопа. От нея получавам поредната задача а тя от татко един поглед от онези, които казват "не го занимавай, той е с мен". За целта се измъквам в една псевдопочивка, взимам новозакупената от "Метро" брадвичка, на която пише "Произведено в Китай", и се насочвам към една от двете върби край потока. Отне ми десет минути да изготвя план за нападение след което успях да се кача. Конкретното дърво е обект на ежегодни набези от моя страна. Всяка година се качвам и отрязвам всичките и клони, като оставям само наведеното над потока туловище. Всяка година ме полазват все повече мравки. Всяка следваща година я заварвам все по изгнила, но с все повече израстъци. Още десет минути и вече стоя изправен на два крака, като победител, стъпил върху малкото неизгнили участъци. От съседното място се чуват одобрителни възгласи "Браво! А така! Баба ти ще е доволна!". След още три минути бъхтене на най-дебелия клон успявам да го убедя да не пада върху мен а в друга по-подходяща посока и този път чувам "Е не върху дренчето де! Баба ти ще ти се кара!". Хващам дебелия дънер, издърпвам го върху остатъка от върбата и започвам безцеремонно да го кастря. Мина ми през акъла да го оставя там, но както виждах нещата трябваше да избирам между други два варианта за слизане, които не ме блазнеха особено. В този момент чух баща ми да ме вика. Отговорих ядосано, че съм се заел да помагам на баба, и че ще дойда когато приключа. Както винаги отговорът не му допадна. Минава един съсед и ми се хили "Бре ква купешка балтийка имаш, ако ако, требва и да помагаш отвреме-навреме." Отговарям му със "Здрасти" и започвам да го игнорирам. Замислям се над миналото и го наставям върху настоящата деиствителност. Нещата са толкова различни.

Всяка зима това малко парче земя търпи набезите на циганите и овчарите. Сега от бараката и двата навеса, построени от мен и баща ми, бяха останали бледи развалини. Ако изпитвам омраза към някого това са тези хора. Бих ги убил ако знаех кои са. Може би трябва да се сърдя на себе си. Занемарил съм всичко което може да ме върне в детството ми. Опитвам се да не се връщам в спомените. И всичко това заради неистовите ми опити да порасна. Може би е трябвало да не опитвам.

Чух татко да ме вика, точно когато приключих с кастренето. Не бях прилкючил с мисленето, но бе добре дошло. Не обичам да мисля за тези неща. Винаги се чувствам зле след това. Затова седнах под единия навес и извадих яденето.  Наистина беше по-сладко. И котката и кучето казаха, че е.
Пак се отплеснах. Не знам какво исках да напиша. Ще взема да се преместя на село.


Тагове:   мен,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :)
19.03.2007 14:21
Винаги е хубаво да се връщаш на местата, където си израстнал.. Не. Всъщност спомените винаги са чудесни, а местата още толкова красиви. За мен това са две места - селото ни и старата къща във Видин.

Когато за пръв път след години се върнах на село, разочарованието беше голямо, толкова порутено, старо и различно. А ние сме виновни, че порастнахме и забравихме за летата там.

Във Видин не смея да се върна. Поне ония спомени да запазя максимално дълго ..
цитирай
2. estrella - :)
19.03.2007 15:03
Променяш се...:)
цитирай
3. tin4e - аз пък винаги си пазя детскиет спомени
19.03.2007 16:43
топлят ме , когато ми е криво

Рилци е красиво място , нашето лозе е близо да вас
обаче , татка никога не ми е давал ножиците
цитирай
4. tera - хубаво
19.03.2007 17:00
си го написал
цитирай
5. sis - ммммм
19.03.2007 18:25
искам малка къща, голяма поляна, и три реда домати!

и асма,

и краставици,

и моркови,

и цветя

и

....
цитирай
6. анонимен - ДК:..
20.03.2007 11:51
Напомни ми.
Почти всичките ми щастливи мигове като по-малка изкарвах на такова местенце.
Далеч от тук.

Сега все по-рядко.. Тъжно.

И на мен ми се ще често да се връщам там, обаче.
цитирай
7. sasso - разбирам те
26.03.2007 12:39
И аз се замислям дали да не се преместя на село! Красота, чист въздух, работа колкото искаш, циганите ще спрат да разграбват всичко и най-хубавото е, че няма хора. Няма кой да те тормози, да лицемерничи... И аз като теб май искам да порасна... Работата е там, че докато не прочетох написаното от теб, май не го съзнавах! Благодаря!:)
цитирай
8. monologa - село
31.03.2007 20:06
С красотата и чистия въздух приключва, щом започнеш да живееш на село. Това се забелязва повече от туристите и от хората, които за малко пребивават сред селската идилия. Ежедневието е друго, убедена съм.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 346410
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192