Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
30.01.2007 10:58 - Изпонамислици!
Автор: innuendo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1905 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 30.01.2007 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Да, сигурно е заради това. Нямам друго обяснение. Все пак е неизбежно. Затова хората бързат да свикнат с мисълта. Добре де, говоря безсмислици. Ето какво е. Една случка ме накара да се замисля. Да,  ще кажете "крайно време беше", но не бързайте. Случката не е нищо особено и затова е случка, иначе щях да я нарека история, и сигурно щеше да заеме мястото на текущия постинг, та после да се чудите защо съм я раздул толкова. Ама нейсе. Ясно, сега ще извикате от задните редове, ама така, че да не видя кой е, ще извикте значи "карай по същество" и сигурно ще имате право, щото определено протакам, ама то е щото се опитвам да се науча да пиша дълги и безсмислени изречения, нали така се почвало писането, що вие какво си помислихте почвало така. Та не бързайте да викате, не за друго, ами поне, за да отървете боя, че както съм заспирал цигарите само на бой налитам, та после ще трябва да ви се извинявам, а вие извинения не приемате лесно, пък и мен не ме бива много в извиненията. Както и да е, вече почти не си спомням какво исках да напиша, но ще си припомня, пък ако не, дуго ще напиша. Значи случката. През почивните дни бях на гости вкъщи, сиреч бях си по родните места да си видя родните родители. Мама се опита да ми обясни, че дядо пак е в болница, но го каза крайно майтапчийски. Ето какво каза: "Дядо ти пак е в болницата за ремонт." Ето това е случката. Е хубаво, не е кой знае какво, но ме накара да се замисля, както се похвалих по-горе. Та мисълта ми започна да гравитира около идеята за привикването. Както ги виждам аз нещата, мама или отдавна живее с мисълта, че скоро ще се случи и вече е свикнала с нея или не е свикнала, и се опитва да го прикрие използвайки смешни обяснения. Ама не за мама ми е мисълта. Чудех се, дали не приемаме остарелите хора като нещо довършено. Ето, те са живели, минали са през възрастите и сега идва залезът и те ще си отидат. Звучи толкова естествено. Тогава какво става с хората умрели от "неестествена" смърт. Защо се вдига толкова шум. Ето, умира някой ваш близък в катастрофа и вашият мозък започва веднага да си измисля фрази като: "отиде си толкова млад", "защо точно той", "не мога да повярвам, че го няма", "животът е толкова кратък", "може да се случи и на мен". Кажете ми мили другарчета, какво ви кахъри повече когато някои си замине така? Ако питате мен, когато някой много близък човек си отиде, нашият кахър е, че никога повече няма да го видим и няма да се чувстваме така, както сме се чувствали в негово присъствие. Но да речем, че някъде близо до нас се случи нещо на много хора, които не познаваме. Къде тогава се крият нашите кахъри? А? Не ми казвайте. Аз знам за себе си. Единственото което ми минава през главата е, че може да се случи и на мен. Не ме интересувт техните близки, не ме интересува какви са били преди смъртта си, не ме е еня за това какво са почувствали преди края. Замислям се и за други работи. Например, защо близките винаги, като слепци, търсят изкупителна жертва? Това да не би да притъпява поне малко тяхната загуба или просто загубата на близък човек те прави отмъстителен напосоки? Не ми отговаряйте. Не съм ви задал въпрос.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lila - Ако си отида, на третия ден ще заб...
30.01.2007 14:27
Ако си отида, на третия ден ще забравят.
И времето няма за никой да спре...
Купчинка със снимки и чифт обеци ще останат,
и няма падне със грохот, познатото синьо небе...
цитирай
2. tera - ами само ще ти кажа,
08.02.2007 16:39
че явно не си имал такава загуба и дано скоро да нямаш. Човек много се променя и мисля, че към по-добро. Аз съм имала, струваше ми 5 години да се съвзема някак си. Разбрах че хората се кахърят за дребни и глупави неща, а като те връхлети нещо такова -щеш, не щеш помъдряваш, защото много време си блъскаш главата - ЗАЩО ТОЧНО НА МЕНЕ-Е-Е ???? И разбираш на свой гръб, че всичко е преходно - днес си тук, утре те няма... Ами аз сега съм по-жизнерадостна, толерантна, разбрана и т.н. - като се връщаш от чистилището, си пречистен. Е това е.
цитирай
3. orli - --
10.02.2007 04:46
Майка ти сигурно се пази от мъката. В тази връзка да ти кажа в деня на погребението на дядо ми (не бях точно когато почина) аз някак си се радвах. Радвах се че имах прекарано толкова много време с него през годините.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: innuendo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 500429
Постинги: 111
Коментари: 1054
Гласове: 4192