Прочетен: 3948 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2006 15:52
Вървя по софийските улици и си мисля. Пак се размислих. И как няма. Винаги се намира някой, да ме заговори. И този някой винаги прилича на луд. Навсякъде има преживели работния ден хора, които си говорят сами по спирките или просяци с крайно окаян вид. Те не са луди. Те са преуморени. Преуморени са от живота и бавно си отиват вкъщи или на някое по-хубаво място. Правят това всеки ден. Всеки ден ходят на работа. Всеки ден се връщат от работа с утешението, че ще гледат все същата телевизия и ще пият все същата бира. Правят го за почивката. За почивката в края на деня. За почивката в края на седмицата. За почивката в края на годината. За онази така жадувана отпуска. За онази така жадувана почивка, в края на всичко. Последната.
Ставаше дума за лудите. Там където съм отрастнал те са много. По-миролюбивите от тях се разхождат спокойно в центъра на града.
Един от тях е винаги облечен като футболист. Маратонки, гащета, тениска и псувня на уста. Твърди, че баба му знае поименно целия местен отбор по футбол, след което, за да го докаже, ги изрежда на висок глас, глас който силно напомня за гласа на ентусиазиран спортен коментатор. Мирува си. Понякога идва и започва да ти говори, а ако му отвърнеш разбираш, че гледа през теб и няма представа за твоето съществуване.
Друг се разхожда усмихнат, небръснат и немит от памтивека. Косата му е самопроизволно сплетена на масури, при все че е познат в града като "лудият с гребена". Някой каза, че го наричат Ирфан. Циганин е. Обича да проси. Не обича да моли. Идва при теб с изопната ръка и ти казва: "Бате дай една бела пара", като през цялото време сочи с пръст празната си длан. И всички му дават. Събира вестници. Слага ги под блузата си и снове из града, като американец страдащ от излишък на холестерол. Някъде между вестниците се намира прословутият гребен. Не съм го виждал да го ползва, а само да го държи многозначително. Може би го отдава под наем.
Има също една жена, която подарява на всички цветя и говори за бог и любов. Ще питате каква лудост има в това. Имате право. Но просто никой друг не го прави.
Има и един много сериозен. По цял ден върви с протегнати напред ръце и се мръщи. Разправят, че се държи така защото си мисли, че крепи земята с двете си ръце. И аз да бях, и аз щях да съм толкова сериозен. Не съм го виждал в друга поза. Никога. Може и затова да съществуваме още. Кой съм аз, че да споря.
Друг пък е ядосан. Винаги червен, с бърза и тежка походка. Говори ядосано. Гледа яростно. Обича да стряска хората като върви срещу тях все тъй почервенял от яд и да свива в последния момент. Повечето си плюят в пазвите. По-силно усещане от Sofia Land.
Последният за когото се сещам е "веселият луд". Той ми е любимец. Момче на моите години. Висок, гологлав, с дълги ръце и дълги крака. Измислил е собствена походка. Вместо да ходи, той скача. Скача високо и на далеко. С лекота развива огромна скорост. От време на време спира, оглежда се с наведена глава и свити ръце, ориентира се до къде е стигнал и пак тръгва. Никой не застава на пътя му, а той лети.
Това са лудите в родния ми град, за които се сещам.
Такива хора наричам луди. Не се страхувам от тях.
Плашат ме преуморените. Толкова много приличат на луди.
18.07.2006 17:04
Сериозно вече ....
"" Плашат ме преуморените. Толкова много приличат на луди.''
Страшно е , но това е живота в София ....за това ...
да се махнем от там
18.07.2006 20:33
Умората и лудостта обаче са доста различни неща...
P.S. Все пак животът в София не е чак толкова лош, въпреки че и мен ме стряска понякога. Но си ми е роден град, в който цял живот живея, и си го обичам по някакъв начин...
А и то луди (и уморени) има навсякъде... И на село да идете, ще ги видите. ;)
луди не само с отрицателен оттенък, но не и различни. по-скоро нездрави психически, но не чак дотолкова, че да са опасни.
ама има и опасни...
столица любима. наистина заприличва на голям европейски град откъм лудите по улиците.
но другото - далече сме... почти
22.07.2006 19:10
01.08.2006 18:17
Ако човек се движи по едни и същи маршрути в града може да види лудите. Някак и те се движат по познатите си трасета. Хрммм май даже са си зациклили.
Лудостта под призмата на гледната точка... абе разнообразие да има... аз ще си остана луд по моя си начин, а пък на всеки препоръчвам да не броди по едни и същи маршрути, ами да вземе да си измисли свой си налудничав образ, че иначе ги чака цикъла, който умората само провлачва и още повече живота смачква.